Даровете на слънцето
- Автор: Робертс Нора
- Серия: the irish trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Даровете на слънцето». Краткое содержание книги:
Да, тук всички изглеждат наистина великолепно — стрелна се несъзнателно в ума й.
Той не изгаряше от нетърпение да чуе поръчката й — просто се наведе непринудено напред и приближи привлекателното си лице към нейното.
— Да не би да си се загубила, скъпа?
Тя си представи как се стопява, как се свлича на пода като локвичка хормони и течна похот. Засрамена от появата на подобен образ, се взе в ръце.
— Не. Не съм се загубила. Ще получа ли чаша бяло вино? „Шардоне“, ако има.
— Ей сега — обади се той, но не помръдна. — Значи си американка. Да не си младата американска братовчедка на Старата Мод, която е дошла да поживее известно време в къщата й?
— Да. Казвам се Джуд. Джуд Мърей.
По инерция протегна ръка за поздрав и леко се усмихна — по страните й за миг се появиха трапчинките.
Открай време Ейдан имаше слабост към трапчинки върху привлекателно лице.
Пое ръката й, но не се здрависа. Просто я задържа, продължи да се взира в лицето й и — тя бе готова да се закълне, че накара костите й да омекнат.
— Добре дошла в Ардмор, госпожице Мърей, и в заведението на Галахър. Аз съм Ейдан и кръчмата е моя. Тим, отстъпи място на дамата. Къде са ти добрите маниери?
— О, не, няма…
Ала Тим, едър мъжага с гъсти, стоманени на цвят коси, се плъзна от стола.
— Извинете.
Отмести поглед от спортното предаване по телевизора, поставен в края на тезгяха, и й намигна приятелски.
— Освен ако не желаеш да седнеш на маса — добави Ейдан, докато тя продължаваше да стои объркана.
— Не, не. Тук е чудесно. Благодаря.
Покачи се на столчето, опитвайки се да прикрие смущението си, понеже бе станала център на внимание. Докато преподаваше, именно това я безпокоеше най-много: всички онези извърнати към нея лица, конто очакват да е задълбочена и блестяща.
Точно когато тя реши, че ръката й ще се разтопи в неговата, той я пусна и взе халбата бира изпод чучура, за да я плъзне към очакващия я с радост клиент.
— И как ти се струва Ирландия? — попита той, като се обърна към полицата пред огледалото, за да вземе бутилка вино.
— Прекрасно е.
— Е, тук всички биха се съгласили с теб.
Не сваляше очи от Джуд.
— Как е баба ти?
— О! — Джуд остана смаяна от умението му: отля от виното без да гледа в ръцете си и го постави точно пред нея. — Много е добре. Познаваш ли я?
— Да. Майка ми е от рода Фицджералд и е братовчедка на твоята баба трета или четвърта, струва ми се. Така че и ние с теб сме братовчеди. — Почука с пръст по чашата й. — Slainte, братовчедке Джуд.
— Ами… Благодаря.
Тя тъкмо надигна питието си и отзад се разнесоха викове. Ясен като черковна камбана женски глас обвиняваше някого, че е проклет идиот с мозък колкото на тиква. В отговор раздразнен мъжки глас изрази предпочитание да е скапана тиква, вместо да е тъп като пръстта, в която расте.
Никой не изглеждаше особено изненадан от виковете и ругатните, нито от последвалия трясък, при който Джуд подскочи и разля малко от виното по ръката си.
— Още двама от твоите братовчеди — обясни Ейдан, поемайки отново мократа ръка на Джуд, за да я избърше внимателно. — Сестра ми Дарен и брат ми Шон.
— Е, не е ли редно някой да види какво точно става?
— Какво да става?
Очите й се разшириха: виковете отзад ставаха все по-високи и по-високи.
— Само да метнеш чинията по мен, усойнице, и се кълна, че…
Заканата приключи с яростна ругатня в момента, когато нещо се разби в стената. Секунди по-късно през вратата зад бара се показа жена. Носеше поднос с храна и, макар и зачервена, изглеждаше доволна.
— Даде ли му да разбере, Дарси? — полюбопитства някой.
— Не. Наведе се.
Тръсна глава и размята кичури гарвановочерни коси. Буйният темперамент й отиваше. Ясните й сини очи сияеха, а плътните й устни бяха нацупени. Отнесе подноса до петчленно семейство. Докато сервираше, се наведе да чуе какво й казва жената, после отметна глава и прихна.
И смехът й отиваше, установи Джуд. Ще удържа стойността на чинията от заплатата ти — уведоми я Ейдан, когато тя се приближи до бара.
— Нямам нищо против. Струваше си всяко пени. Щеше да е още по-добре, ако бях попаднала в целта. Семейство Клуни искат още две коли, една джинджифилова бира и две обикновени — голяма и малка халба.
Ейдан започна да изпълнява поръчката.
— Дарси, това е Джуд Мърей от Америка. Отседнала е в къщурката на Старата Мод.
— Приятно ми е да се запознаем. — Живият интерес в очите на Дарси бързо измести буйния й гняв. Издадените напред устни се разтеглиха в ослепителна усмивка. — Добре ли се настани?