Спомени от полунощ
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от полунощ». Краткое содержание книги:
— Той е най-подходящ за теб — възторжено каза Спирос. — Стъпил е здраво на земята, а е и луд по тебе.
Мелина не беше така ентусиазирана.
— Толкова е скучен, Спирос. Когато сме заедно, не говори за нещо друго освен за бизнес. Бих искала да е по-романтичен.
— Романтиката не стига за един брак — категорично възрази Спирос. — Съпругът трябва да е сериозен и стабилен, човек, който ще ти бъде предан.
Най-накрая Мелина се остави да бъде убедена и прие предложението на Манос.
— Ти ме направи най-щастливия човек на света — развълнувано заяви той. — Тъкмо сега създавам нова фирма и ще я нарека „Мелина Интърнашънъл“
А Мелина предпочиташе да получи букет рози. Датата на сватбата бе определена, около хиляда покани бяха разпратени и подготовката бе в пълен ход.
Именно в този момент в живота на Мелина Ламбру се появи Константин Демирис.
Запознаха се на едно от събиранията по повод на годежа на изтъкнатата двойка.
Домакинята ги представи един на друг.
— Мелина Ламбру Константин Демирис.
След като я гледа известно време със замислените си черни очи, Демирис попита:
— Колко време ще останете тук?
— Не ви разбирам.
— Без съмнение сте изпратена от боговете, за да разберем ние, смъртните, какво е красота.
— Ласкаете ме, господин Демирис.
— Пред вашата хубост бледнеят всякакви ласкателства. Трудно мога да намеря слова, достойни за вас.
В този момент се приближи Манос и прекъсна разговора им.
Същата нощ Мелина заспа с мисълта за Демирис. Тя бе чувала за него. Много богат, вдовец, известен с безскрупулното водене на сделки и със слабостта си към жените. Добре че нямам нищо общо с него, помисли си Мелина.
А боговете се смееха.
На сутринта след тържеството прислужникът подаде на Мелина малък пакет.
— Госпожице Ламбру, за вас. Донесе го шофьорът на господин Демирис.
— Благодаря.
Значи Константин Демирис е решил да ми направи впечатление с богатството си. Е, ще трябва да го разочаровам. Каквото и да ми е изпратил… скъпо бижу или безценна антика… ще му я върна.
Пакетчето бе красиво опаковано. На картичката пишеше: „Мисля, че ще Ви достави удоволствие. Константин.“
Вътре имаше подвързан с кожа екземпляр на Тода Раба от Никос Казандзакис, любимият й автор. Откъде може да е разбрал?
Мелина написа любезен отговор, за да благодари, и си каза: „Е, това е всичко.“
На другата сутрин пристигна нов пакет. Този път — плоча на Делиус, любимият й композитор. „Може би ще Ви е приятно да слушате плочата, докато четете «Тода Раба»“.
Всеки ден пристигаше нов подарък. Любимите й цветя, парфюм, музика, книги. Константин Демирис си бе направил труда да разбере предпочитанията на Мелина и тя естествено бе поласкана от вниманието му.
Когато се обади, за да му благодари, той заяви:
— За вас няма достоен подарък.
На колко ли жени го беше казвал?
— Ще обядвате ли с мен, Мелина?
Тя се готвеше да откаже, но се замисли: Какво пък, защо да не обядвам с Константин Демирис. Толкова е възпитан.
— Да.
Когато спомена пред Манос, че ще обядва с Константин Демирис, той остро възрази.
— Но защо, скъпа? Какво общо можеш да имаш с този ужасен човек. Защо трябва да се срещаш с него?
— Василис, той ми изпраща всеки ден малки подаръци. Искам да му кажа да престане.
Всъщност можех да му го кажа и по телефона.
Константин Демирис бе запазил маса в известния ресторант „Флока“ и когато Мелина пристигна, той вече беше там.
— Дойдохте все пак — стана той. — Боях се, че ще размислите.
— Винаги държа на думата си.
Той я изгледа много сериозно.
— Аз също. Ще се оженя за вас.
Мелина поклати глава полуразвеселена, полуядосана.
— Господин Демирис, аз съм вече сгодена.
— За Манос ли? — Той махна презрително с ръка. — Не е подходящ за вас.
— Така ли? И защо, ако мога да знам?
— Проверих всичко. В семейството му има душевноболни, той страда от хемофилия, полицията се интересува от него по обвинение в сексуално насилие в Брюксел и изобщо не го бива в тениса.
Мелина искрено се засмя.
— А вие?
— Аз не играя тенис.
— Ясно. И заради това трябва да се омъжа за вас.
— Не. Ще се оженя за вас, защото искам да ви направя най-щастливата жена на света.
— Господин Демирис.
Той сложи ръка върху нейната.
— Коста.
Тя изтегли ръката си.
— Господин Демирис, дойдох тук, за да ви кажа, че искам да престанете да ми изпращате подаръци. Нямам намерение да се срещам повече с вас.