Петият слон

— Благодаря ти… Пинг ли беше?

— Да, сър. — Без да дочака вероятния следващ въпрос, Пинг обясни: — На нашия диалект означава „наводнена ливада“, сър.

— Добре, свободен си.

Редовият стражник видимо се отпусна с въздишка на облекчение и излезе.

Ваймс остави ума си да се рее несъсредоточен за момент. Тези мигове му харесваха — мъничка паничка, налята догоре с време, през което престъплението беше проснато пред погледа му и той се уповаваше на надеждата, че светът може да бъде разкрит и разнищен. Тъкмо през това време човек се вглеждаше истински, за да види какво има наоколо… и понякога най-интересни бяха липсващите неща.

Питата се бе намирала върху плоча, издигната около метър над пода, в кутия от пет стъклени парчета, завинтена към основата.

— Счупили са витрината, без да искат — съобщи Ваймс след малко.

— Нима, сър?

— Я погледни. — Командирът на Стражата посочи трите отвинтени болтчета. — Опитвали са се да я отворят кротко и внимателно. Но са се оплескали.

— Но какъв смисъл има? — недоумяваше Керът. — Това е само копие, сър! Дори да се намери купувач, едва ли ще даде повече от няколко долара.

— Ако копието е майсторско, може да се размени с истинската вещ — предположи Ваймс.

— Е, да, поне биха могли да опитат — съгласи се Керът. — Само че ще си имат някой и друг проблем.

— Например?

— Сър, джуджетата не са глупаци. От долната страна на копието е издълбан голям кръст. Пък и то е гипсово.

— Охо…

— Все пак беше много прозорлива догадка, сър — поощри го Керът. — Не бихте могъл да знаете тези подробности.

— Чудя се дали са ги знаели и крадците…

— И да не са, нямат никакъв шанс да успеят с измамата.

— Истинската Пита е под бдителна охрана — намеси се Веселка. — Повечето джуджета получават възможност да я зърнат съвсем рядко.

— Пък и хората биха забелязали, ако се размотаваш с голяма каменна буца под пуловера — промърмори Ваймс по-скоро на себе си. — Тъпо престъпление. Само дето не ми изглежда тъпо. Я помислете — защо са се престарали толкова? Ключалката на вратата е истинска смехория. Избиваш я с първия ритник. Ако аз се канех да отмъкна туй нещо, можех да се изпаря, преди стъклариите да са престанали да дрънчат. Защо са пипали тихо, и то нощем?

Джуджето тършуваше под съседната витрина. Когато се изправи, държеше отвертка със съсирваща се по нея кръв.

— Е, убедихте ли се? — кимна Ваймс. — Изтървали са стъклото и някой се е порязал. Керът, каква е тая история? Котешка пикня, сяра, отвертка… Вбесявам се, като имаме прекалено много веществени доказателства и улики. Винаги пречат да разкрием престъплението.

Той хвърли отвертката, която по чиста случайност се заби в дъските на пода и затрептя.

— Отивам си вкъщи — обяви Командирът на Стражата. — Ще научим защо са отмъкнали нещото, когато случаят съвсем се разсмърди.