Имперски убийства

Клавдия мина по криволиците на мраморните зали, портиците и градинските постройки и излезе от Палатин. Сетне започна да се промъква по сенчестите пътеки, очертани от вечнозелени борове, кипариси, черен лавър и бръшлян. Често от сенките пристъпваха напред войници от помощните части,31 спираха я и я претърсваха. Опипваха вързопа, който носеше, малкото вещи, които събра в спалното помещение. Опитваха се да помачкат гърдите или да ощипят бедрата й, после я пускаха да продължи. В подножието на Палатинския хълм тя отмина фонтана на Фортуна и храма на Кастор и Полукс. Държеше се встрани от главния път, от улиците, които водеха към триумфалния път, по който обикновено преминаваха победоносните военачалници и войските им, а се промъкваше в сенките на успоредните малки улички.

Вечерта беше студена, небето ясно. За да провери дали някой не я следи, Клавдия често спираше на някой ъгъл и се обръщаше назад или оглеждаше небосклона, сякаш се интересуваше от възвисяващите се очертания на Циркус Максимус32, Траяновата колона, статуите на Форума или Базилика Нова33 на мъртвия Максенций. Сега околностите й бяха по-познати. Улиците бяха тесни, пропити от различни миризми, някои сладникави, други остри и застояли. Винаги нащрек, Клавдия забелязваше с крайчеца на окото си скитниците, спящи в портиците на храмовете, заслушваше се в ръмженето на някое притиснато в ъгъла бясно куче, или в грухтенето на покритата с кал свиня, която въртеше зурла, докато бягаше пред сюрия крещящи деца.

Тръгна по улицата на седларите и навлезе в улицата на кожарите. Във въздуха се носеше силна воня от пурпурната краска, която се утаяваше в конска урина34. Веднъж, опитвайки се да заблуди евентуален преследвач, тя изгуби пътя си и се озова на една алея, където сирийски вехтошари в дълги цветни дрехи лагеруваха под една смокиня. После трябваше да се върне през Есквилинското35 гробище край Сервиевата стена, където погребваха бедните, покривайки труповете им само с няколко лопати пръст. Стисна ноздри и опита да заобиколи лешоядите, но те се разлетяха при нейното приближаване и крилете им шумно пляскаха в нощта.

Клавдия беше сигурна, че я следят. Тя завиваше и се връщаше, спираше и се вглеждаше назад, но не можеше да види никого. Спря на един кръстопът, където против уроки бяха поставени огромни, изсечени от камък фалоси. Престори се, че се интересува от едно погребално шествие, съпровождано от тръби, флейти и рогове. Факлоносци търчаха край покрития с позлата ковчег, наемни оплаквачки високо нареждаха, сякаш искаха да възкресят покойника, а след ковчега пристъпваше мим, който имитираше някои от действията на мъртвия.