![Лудият жезъл [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/7/0/7/ludiyat-zhezl-bg-download.jpg)
Лудият жезъл [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: Размяната #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лудият жезъл [bg]». Краткое содержание книги:
Пол продължи озадачен. С напредъка на деня градът мечта позагуби своя блясък. Първи стихнаха искренето и дъгите; след това и цветовете започнаха да избледняват. Над сградите се спусна мараня, а след нея сивота покри гледката. Зданията сякаш се смалиха, а някои от шпиловете и по-високите колони изобщо изчезнаха. Прозрачните стени помътняха и започнаха да се движат — с леко, плискащо движение. После изчезнаха фонтаните и арките. Сега той сякаш гледаше града през опушено, криво стъкло.
Когато седнаха да обядват, Пол се обърна към Ибал:
— Добре, изненадан съм, а сега съм и няколко часа по-стар. Какво стана с града?
Ибал почти се задави с кашата си.
— Не, не — успя само да каже. — Изчакай да стане време за вечеря. И гледай какво става.
Пол точно така и направи. Докато слънцето пълзеше на запад и сянката на върха падаше над мъглявите очертания на сградите, плисъците спряха и стените започнаха да възвръщат нещичко от предишния си блясък. Пол и Миша ръкавичка продължаваха да се взират. Щом сенките се удължиха, градът сякаш започна да расте — отначало бавно, после — все по-бързо и по-бързо, докато се смрачаваше. Самата мъгла сякаш започна да се разсейва и сред нея отново започнаха да се виждат очертанията на по-високите постройки. Когато се приближиха още повече, дочуха и шуртенето на фонтаните. Цветовете отново наситиха очертанията на сградите. Кулите, колоните и арките придобиваха все по-голяма плътност.
Когато стана време за вечеря, те бяха съвсем близо, а градът наподобяваше утринния си вид. Мъглата продължи да се разсейва. Те спряха да се нахранят, без да откъсват очи от гледката.
— Е, сети ли се? — попита Ибал и започна да бърка тъмния бульон с лъжицата.
— Май по различно време този град представлява нещо различно — отвърна Пол. — Значи, очевидно не е това, което изглежда, и значи е омагьосан по някакъв начин. Нямам представа какво всъщност представлява и защо се променя.
— Всъщност, там има няколко пещери, колиби и палатки — обясни Ибал. — Всеки път по жребий на някой от магьосниците се възлага отговорността да приведе мястото в ред за събора. Обичайната практика е отначало да изпращат там чираците си и някои слуги. Те чистят и поправят постройките, опъват шатрите и се грижат за удобствата. После чираците се упражняват със заклинания да му придадат приятен вид. Обаче различните чираци имат различни способности и тъй като това е само временна работа, рядко се използват първокласни заклинания. Затова градът е красив от залез-слънце до зори, но с напредването на деня започва да се колебае. Най-зле е по обяд и тогава можеш да мернеш какво всъщност гола зад всичко това.
— Заклинанията и вътре в града ли важат?
— Наистина е така, Луд жезъл. Скоро сам ще видиш.
Докато наблюдаваха, искренето се появи отново — отначало слабо, после — все по-силно.
Стигнаха в подножието на Белкен вечерта и навлязоха в сияйния град. Първата арка, през която минаха, беше направена от клонки, вплетени една в друга. Изглеждаше като направена от мрамор, по който в сложни фигури се преплитаха златни жилки. Безбройни светлинки се носеха във въздуха на височина няколко човешки боя. Пол въртеше глава насам-натам и се дивеше на чудесата. За разлика от всички градове, в които беше попадал досега, този изглеждаше чист. Пътят под краката им беше неестествено блестящ. Сградите изглеждаха крехки и прозрачни като яйчени черупки, филигранни капаци закриваха прозорци с причудливи форми сред стени, покрити с орнаменти от скъпоценни камъни. Имаше балкони и високи мостове и сводове, под които се разхождаха богато облечени мъже и жени. По отворените витрини на магазините бяха наредени магически предмети, а из целия град имаше клетки с екзотични зверове. Някои от тях дори обикаляха, без да причиняват никому вреда, сякаш разглеждаха града. От един мангал на ъгъла се надигаха плътни облаци червен дим, а до него магьосник с тюрбан нареждаше нещо. Високо-високо над улицата димът изписваше във въздуха демонично лице и тяло. От няколко посоки се чуваха звуци от флейти, струнни инструменти и барабани. Импулсивно Пол измъкна китарата си, настрои я, метна ремъка през рамо и започна да свири. Продължаваха да вървят. Усети, че драконовият му белег невидимо тупти, като отзвук от обкръжаващите ги магии. Яркоцветни птици в златни и сребърни клетки заизвиваха трели в отговор на песента му. Неколцина минувачи извърнаха лица към него. Високо над тях върхът излъчваше меко сияние, сякаш около него хвърчаха рояци светулки. А още по-високо в чистото небе бяха изгрели звездите. Повя хладен ветрец и донесе миризмите на екзотични благовония, на парфюми и сладкия мирис на горящи цепеници.