Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Щеше да е предпазливо от негова страна, ако бе запазил мълчание, все пак бе неканен посетител в най-влиятелната част на големия град. Той се сети, че някой може да чуе думите му — някой от същите онези мрачни елфи, свидетели на битката с ДеВир, които се наслаждаваха на зрелището. Зак не можеше да сдържа чувствата си след всичко случило се през тази нощ, след цялото това клане. Риданията му се изляха като молитва, отправена към божество отвъд неговото съществуване.
— Какъв е моят свят, каква е тази черна суета, обладала душата ми — прошепна той с онова гневно отрицание, което му бе присъщо. — На светлината виждам кожата си — черна, в мрака тя свети в бяло — бяла като яростта, която не мога да превъзмогна. Дали ще имам смелостта да напусна това място или този свят, или да се изправя срещу злото, срещу същността на моята раса. Да потърся нов начин на живот, който да не противоречи на всичко, в което искрено вярвам — това трябва да сторя. Аз съм Закнафейн До’Урден и съм мрачен елф, но не по собствена воля или дълг. Нека тогава разберат що за същество съм. Нека да излеят злобата си върху старите ми плещи, върху които тегне безпомощността на Мензоберанзан.
Забравил всичко, Повелителят на меча се изправи и изкрещя:
— Мензоберанзан, какво място си ти, по дяволите?
До ушите му не достигна отговор от тишината на града. Миг след това, Зак отърси от уморените си рамене последните остатъци от смразяващата магия на Бриса. После поглади с ръка камшика, прикрепен на колана му и се почувства по-спокоен. Това бе същият камшик, изтръгнал езика на матроната-майка.
3
Очите на дете
Младият чирак Масой, който на този етап от кариерата си на магьосник не бе нищо повече от един чистач, се облегна на метлата си и се загледа в Алтън ДеВир, който се готвеше да влезе в най-високо разположената зала в кулата. Почти изпита съчувствие към ученика, на когото предстоеше да се срещне с Безликия.
Освен това, Масой изпита и вълнение — знаеше, че сблъсъкът, който щеше да се разрази между Алтън и безликия учител, щеше да е зрелищна гледка. Продължи да мете. А чистенето бе достатъчна причина да се приближи по-напред — до извивката на стената на стаята — близко до вратата.
— Настоявали сте да ме видите, Безлики учителю — повтори Алтън ДеВир.
Закрил очите си с ръка, той надничаше по малко и се опитваше да нагоди зрението си към светлината на трите свещи, които горяха в стаята и го заслепяваха. Беше напрегнат и пристъпяше от крак на крак.
Безликият стоеше прегърбен в средата на помещението, с гръб към младия ДеВир. Трябва да действам внимателно, напътстваше се учителят, макар да знаеше, че заклинанието, което подготвя, щеше да убие Алтън преди да е узнал за съдбата на семейството си — преди неговият учител да е изпълнил последните заповеди на Дайнин До’Урден. Прекалено рисковано е. Трябваше да се действа внимателно.
— Вие… — проговори пак Алтън, но предпазливо замълча и се опита да си обясни създалата се ситуация.
Колко необичайно бе това, че беше призован в личните покои на учител от Академията още преди: да са започнали часовете. В момента, в който разбра,) че е повикан, Алтън се уплаши, че се е провалил в] обучението си при Безликия. Това можеше да се окаже фатално в Сорсъри. Оставаше му малко до дипломиране, но презрението на един учител можеше да провали цялото му обучение.
Справяше се добре с уроците и дори вярваше, че тайнственият учител изпитва симпатия към него. Дали го беше повикал от учтивост само за да го поздрави за предстоящото му завършване? Надеждите на Алтън едва ли щяха да бъдат оправдани. Учителите от Академията на мрачните елфи почти никога не поздравяваха учениците си.
Младежът дочу тих напев и забеляза, че Безликият извършва заклинание. Нещо му подсказа, че цялата ситуация е нередна, сякаш в разрез със строгите правила на Академията. Алтън стъпи здраво на краката си и напрегна мускули. Следваше правилото: „Бъди подготвен“ — мотото, запечатано в съзнанието на всеки ученик от Академията, благодарение на което мрачните елфи оцеляваха в едно общество, обречено на хаоса.
Вратите експлодираха пред очите му, изпълниха стаята с каменни отломки и залепиха Масой за стената. Когато видя и Алтън ДеВир да изпълзява от стаята, чиракът сметна, че шоуто си е заслужавало неудобствата и удареното рамо. По гърба и лявата ръка на знатния ученик пълзяха струйки дим, а на лицето му бяха изписани такъв страх и толкова силна болка, каквито Масой не беше виждал през живота си.