Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Отсреща се чу заклинание и той вече знаеше, че някоя от жриците на ДеВир е възвърнала силата си достатъчно, за да бъде опасна. Повелителят на меча можеше да се прицели и без да използва зрението си — с един удар на камшика той изтръгна езика от устата на матрона Джинафий.
Бриса положи новороденото на гърба на паяка-идол, издигна над него обредната кама и я задържа там, за да се наслади на зловещата й изработка. Дръжката й бе във формата на осмокрак паяк, покрит с извити шипове — остриета, наподобяващи козина. Жрицата вдигна камата над гърдите на бебето.
— Назовете детето — призова майка си Бриса. — Кралицата на Паяците няма да признае жертвоприношението, ако на детето не бъде дадено име!
Матроната-майка отпусна глава в опит да проумее думите на дъщеря си. Малис бе вложила всичките си сили в раждането и магията и сега беше почти изтощена.
— Назови детето! — изкомандва Бриса, нетърпелива да задоволи глада на своята богиня.
— Краят наближава — каза Дайнин на своя брат, когато се срещнаха в долната зала, в една от по-ниските колони на дома ДеВир. — Ризен превзе сградата до самия връх, а предполагам и Закнафейн е изпълнил зловещата си задача.
— Множество войници на ДеВир се присъединиха към нас — заяви Налфейн.
— Усетили са, че битката е към своя край — изсмя се Дайнин. — За тях няма значение кой ще е дома, на когото служат. Според разбиранията на простолюдието няма дом, който да си заслужава да умреш за него. Задачата ни скоро ще е изпълнена.
— Бързи сме и не привлякохме внимание — добави Налфейн. — Домът До’Урден вече е деветият дом на Мензоберанзан, а с ДеВир е свършено.
— Пази се! — изведнъж извика Дайнин.
Разширените му в престорен ужас очи бяха вперени в пространството зад неговия брат.
Налфейн реагира на мига, извърна се рязко, за да се изправи лице в лице с грозящата го опасност, без да осъзнава, че тя не идва оттам. В момента, в който Налфейн прозря измамата, мечът на Дайнин се заби дълбоко в гърба му. Вторият син на До’Урден положи глава на рамото на своя брат, опря буза до неговата и се загледа в червеното пламъче на живота, угасващо в очите на Налфейн.
— Бързи сме… и не привлякохме внимание — повтори думите му с насмешка.
Безжизненото тяло падна в краката му.
— Сега Дайнин е първият син на дома До’Урден, а с Налфейн е свършено.
— Дризт — промълви матрона Малис. — Името на детето е Дризт.
Бриса затегна хватката си около ножа и ритуалът започна.
— Кралице на паяците, приеми това дете — започна тя и се приготви да забие камата. — Принасяме ти в жертва Дризт До’Урден — от благодарност за славната ни поб…
— Спри! — извика Мая от ъгъла на стаята.
Връзката й с нейния брат бе рязко прекъсната и това можеше да означава само едно:
— Налфейн е мъртъв — обяви тя. — Бебето вече не е третият син на дома.
Виерна изгледа сестра си в недоумение. В същия момент, в който Мая бе почувствала смъртта на своя брат, Виерна, свързана с Дайнин, бе усетила силно Емоционално вълнение. Възбуда? Тя вдигна и допря; деликатния си пръст до стиснатите си устни — чудеше се дали Дайнин е извършил успешно убийството.
Бриса все още желаеше да принесе бебето в жертва и държеше паякът-кама над гърдите на малкото.
— Обещахме третия син на Кралицата на Паяците — предупреди ги Мая. — Вече е сторено.
— Но не в жертвоприношение — спореше Бриса.
Виерна нерешително сви рамене.
— Ако Лот е приела Налфейн, значи обещанието е изпълнено. Кралицата на Паяците може да се разгневи, ако й принесем още един син.
— Но ако не й дадем Дризт може да стане и по-лошо! — продължаваше да настоява най-голямата сестра.
— Тогава довърши започнатото — каза Мая.
Бриса отново вдигна камата и възобнови ритуала.
— Задръж ръката си! — заповяда матрона Малис като се изправи, подпирайки се на стола. — Лот е задоволена. Спечелихме победата. А сега, приветствайте своя брат, най-новият член на дома До’Урден.
— Някакъв си мъж — изкоментира с отвращение Бриса и сб отдръпна от идола и бебето.
— Следващия път ще се справим по-добре — изкиска се Малис, макар да се съмняваше, че ще има следващ път. Наближаваше краят на петото й столетие, а мрачните елфи, дори и младите, не бяха особено плодовити. Бриса се бе родила, когато матроната бе едва на сто години. През следващите четири века, Малис се бе сдобила само с пет деца. Дори Дризт се бе появил на бял свят доста неочаквано и майката вече не се надяваше, че ще може отново да зачене.
— Стига съм се чудила — прошепна на себе си Малис. — Толкова вода има да изтече…