Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Това ли е противоотровата? — попита прокурорът.
— Да. За по-сигурно привлякох двама химици и с преценяване на всички възможности я изготвих.
— Хер доктор, най-сърдечно ви желая успех. Вълнувам се, сякаш самият аз се намирам на ваше място.
— Аз също! — обади се Главния лесничей. — Само не гледайте към мен, стария човек, защото трябва да се срамувам! Водата тече от очите ми като на някой школник, когото са напердашили. Не оздравее ли графинята, ще препусна до Испания и дявол да ме вземе, ако не вдигна цялата Родриганда във въздуха!
— Е, да започваме! — произнесе Стернау.
Той изглежда притежаваше свръхчовешко самообладание, защото когато напълни една порцеланова лъжица с вода, ръката му ни най-малко не трепна. Сега добави към нея няколко капки от шишенцето. Водата остана без цвят и мирис.
— Първо контесата! Дръжте я! — заповяда той. Майка му и сестра му коленичиха от двете страни на болната и повдигнаха главата й. Стернау приближи лъжицата до устата на Розета, но внезапно я дръпна и закри лице със свободната си ръка. Едно-единствено късо изхлипване разтърси могъщото тяло.
— Боже Господи — изстена той, това е твърде много за мен! Дай ми сила, мощ!
Този възглас бе молитва, по-пламенна от която едва ли можеше да се отправи към Небето и Бог изглежда се смили, защото силният мъж се съвзе и повторно приближи. Едва почувствала лъжицата до устата си, болната отвори несъзнателно уста и преглътна до капка течността. Стернау се отдръпна, дълбока въздишка повдигна гърдите му. Остави лъжицата на масата и сключи ръце.
— По какъв начин действа лекарството? — попита прокурорът.
— След малко ще си проличи дали въобще действа — отговори Стернау. — До десет минути болната трябва да заспи. Сънят ще бъде много дълъг, вероятно ще продължи четиридесет и осем часа и през това време ще се извърши най-важното. Той не бива по никой начин да бъде прекъсван. Събуди ли се преждевременно, значи дозата е била твърде слаба и трябва да добавя още. Настъпи ли вълнение, безпокойство или дори треска, значи дозата е била прекалено силна и не взема ли незабавни мерки, болната ще умре. Въобще не може да се предвиди какви обстоятелства ще настъпят и аз не бива да напускам леглото й за минута. А вас, хер хауптман, ще помоля денонощно да държите в готовност един оседлан кон, за да мога всеки миг да изпратя човек до града, ако ми дотрябва някое непредвидено лекарство.
— От вас се иска само да заповядате, братовчеде.
Присъстващите изживяха десет дълги, тревожни минути. Болната все още коленичеше до дивана в молитвената си поза. Но ето че наклони бавно глава, устните вече не се движеха непрекъснато, а в отделни, все по-дълги паузи. Най-сетне очите се затвориха и коленичилата фигура се свлече, като изгубила опора.
— Слава Богу! — разнесе се наоколо.
— Наполовина спечелихме! — ликуваше Стернау. — Майко, отнесете я в леглото! През това време ние ще отидем да опитаме щастието си и при дон Мануел.
Докато жените се занимаваха с графинята, Стернау, прокурорът и капитанът се отправиха при графа, когото Алимпо бе разсъблякъл и отвел в леглото.
— Дали ефектът ще бъде като този при дъщерята? — запита прокурорът.
— Да, само че ако всичко върви добре, сънят ще трае по-дълго, поради възрастта.
Успехът при графинята беше повишил значително увереността на Стернау и той без признак на вълнение даде капките на графа. Когато след десет минути и той потъна в дълбок, спокоен сън, господата напуснаха стаята. Някакво неописуемо чувство на блаженство изпълни душата на Стернау, което той счете за предвестник на приближаващото щастие. Алимпо остана да бди при графа.
От този час мина денонощие и половина. През цялото това време в Райнсвалден цареше гробовна тишина. Хората пристъпваха нечуто и разговаряха само шепнешком, да, Главния лесничей дори удари плесница на един слуга, който бе подвикнал високо на един друг в двора и само сърдечните му молби го спасиха от уволнение. Часовете минаваха, а състоянието на болните се пренасяше от уста на уста. Беше някакво люшкане между страхове и надежди, като в очакване на съдийско решение.
Втора глава
Коледа в родината
На втория ден по същото време Стернау бдеше край леглото на графинята. Освен него в стаята беше и майка му. Тя седеше зад плътните завеси на прозореца и се занимаваше с нещо. От първия миг досега Розета бе спала в ненарушимо спокойствие. Лежеше в леглото като красива мраморна статуя, миглите й не трепваха, не се чуваше дишане. Графът също продължаваше да спи спокойно.