Пирамидата на бог Слънце

— Да, хер прокурор, придружете ни! — помоли и капитанът. — Знаете, че при мен винаги сте желан гост.

— Така да бъде, ще дойда! — реши този. — Може по-късно за вас да е от полза, ако съставя доклад, в който изложените от вас факти намерят официалното си потвърждение.

Прокурорът даде указания на заместника си какво да прави през време на отсъствието му и потеглиха. Те пътуваха в колата, а Курт, яхнал отново понито си, яздеше към къщи, потънал в мисли. Той не можеше да си изясни дали днес е действал разумно или е извършил голяма глупост. След зрял размисъл стигна до извода, че е последното и изпита безкраен срам от себе си. В момента, в който пристигна вкъщи и слезе от кончето, майка му се показа на прага.

— Курт, ела тук! — заповяда тя строго. — Къде беше?

— В затвора при прокурора. Мислех да го застрелям, в случай, че не освободи хер хауптмана и чичо Стернау.

Майката плесна с ръце от уплаха и извика:

— Исусе, Мария, как ти хрумна! Ама ти правиш всички ни нещастни, ужасно момче! Цяло чудо е, че не те е задържал веднага!

— О, той съвсем не беше лош. Усмихна се малко и каза, че ще освободи двамата затворници. После ме отведе в стаята, където те седяха и пушеха пури.

— Значи те изобщо не са били задържани?

— Не. Ох, мамо, ужасно се срамувам от себе си! Аз съм един невъзможен глупак!

Това прозвуча така покъртително и по страните на Курт тръгнаха такива потоци сълзи, че какво друго можеше да стори майката, освен да го утеши.

— Хайде, хайде, само се успокой! Аз ще отида при господата да те извиня, те са вече тук, видях ги преди малко да идват.

— Идвам с теб, мамо! — каза той решително. — Аз трябва да помоля за извинение, не ти, а такова нещо още не съм правил.

Тя се наведе към него, стисна го в обятията си и го целуна. Беше обикновена жена, ала чувстваше какво съкровище притежава в негово лице. За детската душа тази грешка бе само пътят към вътрешното пречистване.

— Да, ела с мен! Но никога вече няма да правиш нещо подобно, нали?

— Никога, мамо, повярвай ми!

— В такъв случай ще ти доставя една голяма радост. Получих писмо. Познай от кого!

— От папа!

— Да. Отгатни какво ни пише, Курт!

— О, сигурно накрая споменава, че ще си дойде за Коледа! Правилно ли отгатнах, мамичко?

— Да, момчето ми, той си идва — произнесе фрау Унгер с блажена радост по доброто си лице.

— Йу-ху, татко си идва, йу-ху!

С този възглас момчето затанцува из двора и се успокои, едва когато майката го призова незабавно да тръгва с нея до замъка за прошка. За съжаление не бяха приети, тъй като господата се намираха при болните и не желаеха да бъдат обезпокоявани. Последните бяха настанени в най-хубавите и просторни стаи. При тях сега се намираха лекарят, капитанът, прокурорът, фрау и фройлайн Стернау и Алимпо със съпругата си. Дори обръгналият от делата си прокурор бе потръпнал при вида на двамата нещастници. Сега той седеше на масата и подготвяше протокола. Когато го прочете гласно, подписа и връчи на лекаря, онзи извади едно шишенце и огледа внимателно съдържанието му на светлината.