Птици, животни и роднини

Събудих се в пет и половина и още сънен излязох, залитайки, на верандата, където семейството пиеше чай.

— За бога! — извика мама. — Да не би да си спал?

С най-голямо безразличие отвърнах, че за мен почивката този следобед е била полезна.

— Да не би да си неразположен, миличък? — попита загрижено тя.

— Не — отговорих аз и потвърдих, че се чувствам чудесно. Казах, че съм решил да си почина следобед, за да се подготвя за вечерта.

— Защо, какво ще правиш, миличък?

Съвсем равнодушно обясних, че в десет часа ще ходя с един рибар на нощен риболов, защото някои животни излизат вечер и мога да ги уловя само тогава.

— Надявам се, че не си решил — каза Лари със зловещ глас, — да докараш в стаите ни октоподи и едри змиорки. Я не го пускай, мамо. Няма да усетим как цялата вила ще замирише като Гримзби11.

Отвърнах доста разгорещено, че нямам намерение да нося животните си във вилата, а ще ги пусна направо в моето специално скално езерце.

— Десет часа е доста късно, миличък. Кога ще се върнеш? — попита мама.

Излъгах нагло, че мисля да се върна към единадесет.

— Добре, но да си облечеш дебели дрехи — каза мама с неизменното си убеждение, че колкото и да са топли нощите, аз неизбежно ще хвана двойна пневмония, ако не нося пуловер.

Послушно обещах да изпълня заръката, изпих си чая и изпълнен с вълнение и задоволство, прекарах близо час в подреждането на колекционерските си принадлежности. Приготвих мрежичката с дългата дръжка, бамбуковата пръчка с трите телени кукички за придърпване на интересни туфи от водорасли, осем буркана от сладко с големи гърла и няколко тенекиени кутии за раците и мидите. Сигурен, че съм извън полезрението на мама, си сложих банските гащета и скрих един пешкир на дъното на чантата, защото бях убеден, че ще се наложи да се гмуркам за някои животни. Ако мама ме зърнеше, опасенията й за двойната пневмония щяха да я накарат съвсем да си глътне езика.