Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Брутално - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Брутално

Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:

Незаконно полицейско подслушване разкрива заговор за убийството на Фарън Сиърс, блестящ ръководител на могъща империя, основана на кибернетиката, бивш затворник, издигнал се до политик от високите етажи. Група ченгета са по дирите на брутален убиец, който се приближава до целта си по кървава паяжина, простираща се от Лексингтън до Лос Анджелис, от Айдахо до Чикаго, от Ню Йорк до Вашингтон. „Брутално“ хвърля студена светлина върху съвременна Америка. Този роман завинаги ще промени начина, по който възприемаме тайните на ченгетата, на фигурите от властта, престъпността на новото хилядолетие и корпоративните борби за милиарди долари.
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 129
Перейти на страницу:

„Прекалено много руж“ — помисли си Сали.

Лейбовиц ги представи. Кол се усмихна на Лорън. Корпоративната документация й отреждаше десетина вицепрезидентски и директорски титли в компютърните компании на Сиърс. Някакъв журналист я бе нарекъл „жената зад гуруто“. В няколко статии се твърдеше, че двамата с Фарън са или са били любовници. Агентът от Бюрото, който се беше занимавал с нея, не бе открил нито брак, нито деца.

— В нашата група от равни — рече Лейбовиц — Лорън е по-близо до Фарън от всички.

— Знам — отвърна Кол.

— Наистина — каза Лорън.

Агентът не бе сигурен какво долавя в гласа й: въпрос, твърдение или обяснение.

— Но — продължи адвокатът — тя също не знае нищо за вас.

— До вчера — прибави жената, — когато Фарън съобщи, че работите за нас.

— Искаме да знаем какви сте — настоя Ууд.

— Господин Сиърс… — започна Кол.

— Фарън — поправи го Лейбовиц. — Той не обича да го наричат „господин“.

— Ние сме политически съветници — каза Кол.

— Да — рече адвокатът. — Фарън ни каза, че сте свързани с „Джеймс груп“. Че ще правите проучвания и наблюдение, макар да не сте в списъка на нашите сътрудници.

— От „Джеймс груп“ получаваме хонорарите си — каза Сали. — А колко взимат те, ще трябва да питате тях.

— Вече го направих — отвърна Лейбовиц.

Кол и Сали спотаиха дъх.

— Председателят — познавам го от президентската кампания — потвърди вашата… връзка. Похвали работата ви.

Шефът на рекламната фирма „Джеймс груп“ се беше съгласил да гарантира за агентите на Бюрото, без да иска подробности.

— Дължим му големи благодарности — каза Кол.

— Тук е Вашингтон. Сигурен съм, че ще си ги получи под съответната форма — отбеляза Лорън.

— Но много мъгляво ми отговори на въпроса точно какво сте направили за него и какво бихте могли да направите за нас — прибави адвокатът.

— Тук сме с временен договор — отвърна Кол. — Не сме сигурни дали ще можем да ви помогнем.

— Фарън смята, че след като сте обсъдили предизборните прогнози… — започна Сали.

— Той упорито отхвърля прогнозите — прекъсна я Лорън.

— Твърди, че не е възможно еднозначно да се определи какво точно изгражда — прибави Ууд. — А статистическите прогнози създават впечатления, които заместват действителността, вместо да ти кажат какво е положението.

— Онова, което иска да направим — рече Кол, — е да проверим тази идея. И някои други.

— И все пак кажете какво точно ще правите тук? — попита Лорън.

— Ще следим всичко — отвърна агентът. — Като наблюдаваме вас и всички, които работят с вас, като присъстваме на заседанията и митингите ви, като наблюдаваме хората, свързани с Фарън, ние ще получим представа за неща, които ще можем да анализираме и после да се насочим към…

— Звучи адски тъпо — прекъсна го Ууд.

В смълчаната стая струеше слънчева светлина.

— Обаче — обади се Лейбовиц, — американската политика си е такава.

— Фарън ви иска тук и толкова — каза Лорън.

— Тук сме, за да ви помогнем — отвърна Сали.

— Разбира се. — Лорън я прониза с усмивка. — А сега Фарън иска да се срещне с вас. Монаха ще ви заведе.

Тя се изправи. Погледът й претегли Сали и се плъзна по Кол. После излезе. Лейбовиц и Ууд я последваха.

Монаха поведе Кол и Сали нагоре по стълбите. Разговорите откъм офисите долу стихнаха. През витражите се процеждаха слънчеви лъчи. Червеникавокафявият килим приглушаваше стъпките им и водеше като червен език към една затворена врата.

Мъжът на дървения стол пред вратата носеше черен костюм, черен пуловер със затворена яка и черни обувки. Той се изправи на крака с плавна гъвкавост, отлично позната на Сали.

— Нови хора, Нгуен — съобщи Монаха.

Мъжът в черно остана неподвижен, с отпуснати ръце.

— Чуйте какво ще ви кажа — изръмжа Монаха. — Моята работа е да се грижа с него да не се случи нищо. Не ми се пречкайте на пътя.

— Онова, което ще правим, зависи от твоя шеф — отвърна Кол.

— Той не е „мой шеф“. Вие сте наемници, но аз не съм. Мястото ми е тук. В случай че се наложи да избира между мен и нищожества като вас, Фарън даже няма да ви махне за сбогом, ако реша да ви изритам задниците на улицата.

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)