Брутално
- Автор: Грейди Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:
— Ей, кучко! За кво е туй викане ма?
— Не съм кучка и не викам теб — отвърна тя.
— А бе, майче — каза той — вече бе достатъчно близо, за да забележи прелестното й лице, и сниши глас, така че да го чуе само тя. — Квато си готина, що не повикаш мене, а?
— Разкарай се бе! Върви да кажеш на Джей Джей да си вдигне мърлявия черен задник и да дойде.
— Ти си вдигай черния задник оттука — рече мъжът. — Да не му се случи нещо.
— Вече му се случи нещо и ти знаеш кво и кой го направи. Май че единственото, дето не знаеш, е, че Джей Джей адски ще се вбеси, ако ме изхвърлиш.
— Онуй, дето не го знам, си ти. Голяма кучка си, да знаеш.
— Голяма съм я! — отвърна жената. — Сега върви да домъкнеш твойто приятелче Джей Джей и му кажи да вземе да си плати.
— Добре де, добре, чакай тука — каза мъжът примирително, обърна се и влезе в блока.
През следващите седем минути бременната продължи да крещи. Виковете й отекваха из комплекса. После вратата на сградата рязко се отвори и Джеръм Джоунс излезе да въведе ред в своето царство. Беше висок над метър и деветдесет, имаше гърбав нос и носеше кафяв кашмирен шлифер, под който се виждаха голите му гърди, синьо долнище на анцуг и гуменки. Ръцете му бяха напъхани в джобовете на анцуга.
— Коя си ти ма, кучко? — гърлено извика той на бременната.
— Казала съм ти да не ми викаш кучка!
— Ще ти викам както си искам.
— Ама друго говореше, кат гаврътна оназ бутилка.
— Какви ги приказваш ма, мамка ти?
С ръце в джобовете, тя широко разтвори якето си и показа корема си и на него, и на приятелчетата му. Гласът й загуби пискливите си нотки.
— Що не дойдеш по-насам да видиш за кво си приказваме?
След десетина напрегнати секунди Джей Джей направи крачка напред. Трима от бандата му тръгнаха заедно с него, но той вдигна дясната си ръка и ги спря. После пак пъхна ръката си в джоба и тръгна към жената. Мъжът, който го беше повикал, следваше шефа си на три крачки.
— Виж сега — каза Джей Джей, когато стигна на пет метра от нея. — Сигурно ме бъркаш с някой.
— Хайде де! — Гневът й още не се бе изпарил, но той видя, че жената сподавя усмивката си. — Ясно ми е, че може да си ме забравил покрай всички други кучки, с които ходиш, ама аз как да те забравя?
— Да — рече той и спря до нея. — Ами… май си те спомних.
— Мога да направя така, че никога да не ме забравиш — прошепна тя.
— Сигурно — съгласи се той. И направи още една крачка напред.
— Много си готин, Джей Джей. — Жената извади ръката си от джоба на якето и я протегна напред. — Ела, миличък. Дай да ти покажа какво си направил.
Тя дръпна ръката му към корема си. Погледът му не се откъсваше от гърдите й. Пръстите му докоснаха блузата й и усетиха студената твърда… стомана, която захапа китката му — щрак! Разнесе се второ изщракване и жената извика:
— Булдог! Булдог!
И изведнъж запищяха сирени. Вратата на един съседен блок се отвори и оттам се изсипаха десетина фигури в сини найлонови якета с огромни златни букви.
Белезници! Джей Джей се дръпна. Тази кучка бе закопчала дясната му китка за лявата си ръка!
— ФБР! — извика тя. — Ти си…
Левият му юмрук се заби в лицето й.
Комплексът гъмжеше от полиция. Хората от бандата на Джей Джей се стъписаха.
— Полиция! Стой на място! Не мърдай! Горе ръцете! — крещяха полицаите.
Бодигардът сграбчи свободната ръка на жената и тя се оказа разпъната между двамата — приличаха на фигурки, изрязани от хартия. Джей Джей я дръпна и тя залитна, после изрита странично другия. Той я изпусна и падна, а тя се извъртя и ритна Джей Джей в корема.
Бодигардът извади пистолет — но в същия миг се стовари на земята. Чак тогава чуха пукота на снайперистката пушка.
Джей Джей се мъчеше да си поеме дъх и в същото време бъркаше в джоба си, за да извади оръжието си. Цевта на револвера, който жената беше измъкнала изпод якето си, болезнено се заби в челото му.
— Само опитай! — изсъска тя. — Струва си да те убия, та ако ще после да трябва да изпиша тонове хартия.
След двайсет минути тя седеше в една кола на Бюрото. Въртящите се светлини на полицейските автомобили обливаха лицето й в червена и синя светлина. Дунапрененият корем лежеше отзад до радиопредавателя, който бе носила, за да даде сигнал за нападението. Жената плътно притискаше ръцете си в тапицерията на седалката, за да не се види, че треперят. До автомобила стояха агенти в сини найлонови якета с гигантски златни букви „ФБР“. Отгоре кръжеше хеликоптер. Агентът, който командваше групата, отвори вратата на колата.