![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Това беше нейната единствена защита. Много бавно, сякаш показваше на дете правилното произношение, тя каза:
- Вижте, инспектор Лал, ще ви улесня изцяло. Не зная какво означава което и да е от тези неща. Буквално нямам никаква представа. Не сте хванали, когото трябва, и дори цял ден да ме държите тук, това нищо няма да промени. Затова ви предлагам да ме обвините още сега в каквото си искате скалъпено деяние или да ме освободите незабавно. Ако не го направите, когато изляза, а аз съм сигурна, че ще бъда освободена, ще се погрижа вие и заплахите ви, които представяте за полицейска работа, да попаднат във всички големи световни вестници и повярвайте ми, ще се погрижа да останете дълго по страниците им.
Изглежда този път заплахата подейства. Инспектор Лал спря да се разхожда, пое си дълбоко въздух и с отвратено изражение на лицето каза:
- Много добре. Свободна сте да си вървите. Засега. Обаче запомнете, правя ви услуга. Бих могъл да ви задържа за сто и трийсет дни по силата на Закона срещу тероризма. Вие сте пусната под безсрочна гаранция, но сте задължена да останете в Делхи. Разбрахте ли?
Тя кимна, без да срещне погледа му, но отвътре крещеше от радост. Погледна към адвоката. Съдейки по лицето му, той беше дори по-изненадан от нея от тази промяна в хода на събитията.
Господин Лал се обърна към полицая сикх.
- Качи я горе в приемната. Върнете ѝ телефона и портфейла и попълнете документите за освобождаването под гаранция. И ѝ дайте костта. Тя принадлежи на кореспондентското бюро.
Без да посмее да проговори, защото се страхуваше, че Лал може да промени решението си, тя взе платнения вързоп с костта и тръгна след полицая.
Капитан Хундалани влезе в стаята за разпити, като тихо затвори вратата след себе си. Преди да успее да каже нещо, Лал му нареди:
- Хундалани, погрижи се да не я изпуснем от очи - раздразнено разтърка очи. - Това е рискована стратегия. Сега единственото ни доказателство е у нея.
- Да, инспекторе.
- Тази кост трябва да е важна. Сигурен съм, че накрая тя ще ни отведе при него.
Лал изведнъж скочи на крака. Беше уморен и искаше да излезе от задушната стая за разпити.
- Инспекторе, наистина ли смяташ, че тя е съучастник? - попита нервно капитан Хундалани.
- Може би да, може би не. Обаче костта значи нещо за някого. В това съм напълно сигурен.
Внезапно за пръв път, откакто се помнеше капитан Хундалани, инспектор Лал го погледна право в очите и се усмихна. Усмивката беше толкова неочаквана и не на място, че младия капитан го побиха тръпки.
- Сега, капитане, нашите следи пресъхнаха. Да видим каква ще бъде следващата стъпка на нашата журналистическа звезда. Може би тя ще успее да ни помогне в детективската ни работа.
7
- Как смееш да ме изпращаш тук?
Нанси почти крещеше в слушалката. Пазачите на стъпалата пред полицейското управление загледаха унесено след нея, когато тя започна да се отдалечава по тротоара. Делхийската тълпа се разделяше пред нея; клиентите и търговците я съпровождаха с поглед, докато крачеше надолу по улицата. От другата страна на линията в Ню Йорк Дан Фишър, главният редактор на „Трибюн", се опитваше да я успокои.
- Нанси, нямах представа. Слушай, тази сутрин имах посещение от ЦРУ. Нека ти обясня...
- Прекрасно, обаче се обзалагам, че не са те арестували, отвели в най-близкия участък и не са те заплашвали, че ще те напъхат за двайсет и пет години в някоя черна дупка в Калкута. Проказа? Да са те заплашвали, че можеш да се заразиш?
- Не, но, Нанси, изслушай ме...
- Как можа да ме изпратиш тук? Може би другия път ще ме пратиш в Северна Корея? Сигурно ще решиш, че за мен това не е било достатъчно голямо предизвикателство?
- Нанси, моля те. Позволи ми да обясня.
Тя се насили да млъкне и да го остави да поднесе извиненията си.
- До тази сутрин нямах представа, че нещата са се сговнили. Колкото ти си знаела, толкова и аз. Никога нямаше да те изпратя, ако знаех, че вестникът ще бъде забъркан в шпионски скандал между Китай и Индия. А що се отнася до Антон, това са пълни глупости.
- Ела да обясниш това на местното Гестапо.
- Трябва да знаеш, че индийците и китайците са пълни параноици. Непрекъснато се плашат едни други и търсят извинения да се хванат за гушите.
Нанси се умълча.
Дан Фишър продължи с обясненията:
- Тази сутрин ме събудиха двама офицери от ЦРУ, които обясниха, че са били задължени да ме посетят, защото били помолени от колегите си от индийското разузнаване да разследват Херцог. Казаха, че не вярват в обвиненията и че доколкото те знаят, Херцог никога не е бил свързан с някакви разузнавателни служби. Отговорих, че и аз съм сигурен в това. Антон ми е приятел. Познавам го от години. Това е най-смешното нещо, което съм чувал.