![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Мъжът я изгледа почти съжалително, след това прелисти страницата в дебело досие.
- Госпожице Кели, знаете ли, какво е правил господин Херцог в Индия и Тибет?
- Да, разбира се, че зная. Писал е репортажи за „Трибюн". Напоследък проучваше въпроса с топенето на глетчерите на Тибетското плато... Това вършеше, когато вестникът изгуби връзка с него...
Тя замлъкна под гневния вторачен поглед на инспектор Лал.
- Продължавайте - подкани я той презрително.
- Тибетските глетчери се топят, а те снабдяват с вода седемте свещени реки в Азия: Жълтата река, Ганг, Брахмапутра... Това същевременно означава, че осигуряват питейна вода на 50 процента от световното население. Ако глетчерите изчезнат, реките ще пресъхнат и няма да има питейна вода за хората. Ще настъпят суша, глад и войни. Важна статия...
- Значи това е прикритието на Херцог?
- Неговото прикритие? За какво му е? По това работеше, поне доколкото аз знам. И това наистина е всичко, което знам. Главният редактор на „Трибюн", Дан Фишър, ми го разказа. Защо да ме лъже? Това е вършил Херцог, когато вестникът изгуби връзка с него. Не е известно неговото местонахождение, поне доколкото аз знам. Ако вие имате представа къде може да бъде, ние от „Трибюн" ще се радваме да го чуем.
Господин Лал отново прелисти страницата и каза с нисък глас:
- Госпожице Кели, повярвайте, че много бихме искали да знаем къде е той. Наистина много.
В продължение на около минута те седяха в мълчание. Господин Лал бавно прелистваше страниците в досието, докато не стигна до края на папката, след това рязко я затвори и вдигна поглед.
- Това е безсмислено.
После се обърна към полицая сикх и нареди:
- Моля, вземете пакета за госпожица Кели.
5
Вестовоят постави чантите на полковник Дзиен върху старо дървено писалище в манастирската библиотека. Полковникът дори не забеляза. Той крачеше бавно надолу из каменната зала с книжни стелажи по стените, придружаван от един капитан от БОС. Докато вървяха, токовете на ботушите му потракваха отривисто по плочите на пода. Той насочи фенерчето към гърбовете на древните книги, подвързани с кожа от як. Купчини книги бяха подредени и на пода, вече прегледани и отделени от него. Без да откъсва погледа си от стелажите, Дзиен каза на капитана:
- Ако някога е била тук, вече я няма.
В същия миг се обърна внезапно към него и попита:
- Сигурен ли си, че си проверил навсякъде другаде?
- Тъй вярно. Всеки сантиметър. Проверихме всяка подова плоча и тухла. Да, напълно съм сигурен.
Капитанът измъкна един дебел том от лавицата и го отвори напосоки. След като прелисти няколко страници, вторачен в текста, той го затвори и върна на мястото.
Полковникът надникна през рамото му.
- Не си губи времето. Не е тук. Този тлъст армейски тъпак е подплашил монасите да избягат. Ако действително са я притежавали, са я взели със себе си. Или сме попаднали в погрешния манастир.
- Но нали това е единствената гомпа3 в Пемако.
- По-точно единствената гомпа, за която ние знаем. Но се носят истории, които описват друга. - Полковник Дзиен изгледа странно своя колега. - Капитане, знаеш ли за къде говоря?
- Да, другарю полковник, естествено. Но съм сигурен, че това е мит. Целият район беше проучван от самолет много пъти.
- Капитане, твоето доверие в нашата авиация е трогателно. Но аз не бих бил толкова сигурен. Летенето в тази част на света е изключително опасно и най-добрите топографи понякога се изкушават да чертаят своите карти сред удобствата на казармите си. Кой ще вземе да ги проверява? Между другото, древните разкази за другата гомпа са прекалено много и твърде упорити, за да бъдат пренебрегнати.
Полковник Дзиен угаси фенерчето и въздъхна от безсилие.
- Капитане, извини ме за момент. Искам да пазиш на вратата. Трябва да се консултирам с Оракула и не мога да позволя на този глупав войник да ме прекъсва. Досега Оракулът ни съветваше успешно. Да се надяваме, че ще ни помогне за последен път.
- Слушам.
Полковникът вдигна малката раница, която беше внесена от вестовоя, и я сложи на писалището.
- Жалко, че убиха игумена - отбеляза той, докато разкопчаваше капака. - Той беше бодхисатва, просветлен човек. Беше постигнал положението на Буда, но е останал в греховния свят, за да помага на другите. Бих могъл да си говоря с него в продължение на часове за света. Кой знае, може би дори щяхме да го убедим да ни помогне... Можеше да ни покаже пътя.