Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Под купола 1 част - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Под купола 1 част

Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:

Хоризонтът бележеше границата на техния свят, сега я очертават мъртви птици.Прекрасен есенен ден. Ден, който по-късно хората в Честърс Мил ще нарекат Деня на Купола. Нищо не предвещава странните и ужасяващи събития, които само след минути ще започнат да се случват там. Ненадейно и необяснимо над мейнското градче се спуска Куполът — силово поле, което го откъсва от света. Самолет се удря в него и от небето заваляват горящи отломки. Ръката на жена, която работи в градината си, е отсечена като с гилотина. Коли се сблъскват и избухват в пламъци. Купища мъртви птици очертават невидимата бариера. Армията е вдигната на крак, президентът свиква спешен съвет, обстрелват с ракети Купола, но няма помощ за хората от Мил. Никой не може да влезе в градчето… нито да излезе. И никой не знае какво представлява бариерата, откъде се е появила и дали някога ще изчезне. Градчето, в което доскоро е царяло привидно спокойствие и благополучие, се превръща в клокочещ адски казан, на показ излизат нелицеприятни тайни, морално и религиозно двуличие. Храната свършва, въздухът не стига. Хората, попаднали в капан, и заплашени от гладна смърт, изпадат в паника и у тях изплува първичният стремеж за оцеляване… на всяка цена. Кои ще са победители във вечната борба между доброто и злото? Онези, предвождани от Дейл Барбара, ветеран от Ирак, или лакеите на Големия Джим Рени — собственик на автокъща и градски съветник, тласкан от ненаситна жажда за власт и пари? И дали някой ще оцелее? Защото най-могъщият враг на впримчените хора е самият Купол. А времето неумолимо тече… и вече свършва.
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 231
Перейти на страницу:

„Сънувам — помисли си. — Ако си го повтарям, ще действам адекватно.“

До двете жени от Мотън се бяха присламчили половин дузина мъже, които също засенчваха с длани очите си. Сега и на двата банкета бяха паркирани коли. Повечето шофьори слизаха и отиваха при другите хора. Същото се случваше и откъм страната на Барби. Сякаш от двете страни на преградата бяха открити два конкуриращи се улични пазара, претъпкани с интересни и евтини стоки.

Тримата от къщата вече наближаваха — фермер и двамата му синове тийнейджъри. Момчетата тичаха с лекота, бащата пуфтеше и се беше зачервил като домат.

— Мамицата му! — възкликна по-голямото момче и родителят му отвъртя здрава плесница. Юношата не реагира. Очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите. По-малкото момче посегна за ръката на брат си и заплака, когато онзи я хвана.

— Какво… е станало… тука, бе? — Фермерът се облещи срещу Барби и произнесе фразата на пресекулки, докато си поемаше дъх.

Барби не му обърна внимание. Бавно тръгна към Тюлена и вдигна дясната си ръка, за да го спре. Без да продума, онзи направи същия жест. Докато вървеше към мястото, на което знаеше, че е бариерата (то бе ясно обозначено от изгорялата земя), Дейл забави крачка. Вече си беше ударил главата и не искаше да му се случи отново.

Ненадейно го побиха тръпки — от глезените чак до тила, където косъмчетата се размърдаха и се опитаха да се изправят. Топките му завибрираха като камертони и за миг той усети в устата си гаден металически вкус.

Тюлена, който бавно крачеше към него, съвсем се облещи:

— Абе, усети ли го туй?

— Да. Обаче вече го няма. А ти?

— Няма го — кимна онзи.

Протегнатите им ръце не се докоснаха и на Барби отново му дойде наум асоциацията със стъклото: притискаш дланта си до дланта на приятел, който стои отвън, и пръстите ви хем са долепени, хем не се допират.

Отдръпна ръката си. Същата ръка, с която си беше избърсал окървавения нос. Видя във въздуха червени дири от собствените си пръсти. Пред очите му кръвта образува капки. Тъкмо както би станало върху стъкло.

— Майчице мила, какво става? — прошепна Тюлена.

Барби не знаеше. Преди да продума, Ърни Калвърт го потупа по гърба:

— Викнах ченгетата. Идват насам, обаче никой не ми вдигна в пожарната. Съобщението на секретаря е да звъня в Касъл Рок.

— Ами обади се — каза Барби. Друга птица полетя към земята на около пет метра от него, тупна в пасището на фермера и изчезна. В този момент му хрумна друга идея, вероятно загнездена в съзнанието му от времето, когато беше воювал на другия край на света. — Обаче първо се свържи с въздушната национална охрана в Бангор.

Ърни го зяпна:

— Гвардията ли?

— Само те могат да забранят полетите над Честърс Мил. И май трябва да го направят час по-скоро.

Купища умрели птици

1.

Началникът на полицията в Честърс Мил не чу нито едната, нито другата експлозия, макар че беше на моравата пред къщата си на Морин Стрийт и събираше с гребло опадалите сухи листа. Портативното радио, което беше сложил на капака на хондата на жена си, беше настроено на радио WCIK (идентификационният код означаваше „бог е цар“3, затова местните младежи наричаха станцията „Радиото на Исус“).

Освен това слухът на полицейския началник не беше като едно време. Че кой на шейсет и седем има остър слух?

Той обаче чу първата сирена, чийто вой проряза деня; слухът му беше настроен за този звук, както майчиното ухо — към плача на децата. Хауард Пъркинс дори знаеше чия е колата и кой шофира. Само пожарни номер три и четири още бяха със старомодните сирени, но Джони Трент беше закарал номер три в Касъл Рок за тъпото учение. Наричаха го „контролиран пожар“, въпреки че в действителност въпросното учение се свеждаше до това зрели мъже да си играят игрички. Следователно колата беше номер четири, марка „Додж“, и я караше Хенри Морисън.

Хауард се облегна на греблото, наклони глава и наостри уши. Воят на сирената постепенно заглъхна и той пак се захвана със сухите листа. Бренда излезе на малката веранда. Почти всички в Мил наричаха шефа на полицията Дюк4 — прозвище, останало от ученическите му години, когато не пропускаше филм с Джон Уейн в местното кино „Стар“, но след като се ожениха, Бренда му измисли друг прякор. Който той не харесваше.

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 231
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)