Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
— Енергийно — поправи го Барби.
— А?
— Мамка му! — Барби се взираше в нещо зад Тюлена.
— А? — повтори онзи и се обърна. — Да му е…
По шосето се задаваше камион с дървени трупи. Товарът надвишаваше разрешения лимит. Скоростта на камиона също беше много над лимита. Барби се опита да изчисли спирачния път на чудовищната машина, но не стигна до разумно предположение.
Тюлена хукна към тойотата си, която беше зарязал напреки на бялата осова линия. Шофьорът на камиона — може би друсан, може би безразсъден младеж, мислещ се за безсмъртен — го видя и натисна клаксона. Обаче не намали.
— Тоя е луд! — кресна Тюлена и скочи зад волана. Включи двигателя и даде на задна, без да затвори вратата. Джипът тупна в канавката и предницата се вирна. Тюлена изскочи навън. Препъна се, подпря се на коляно и хукна да бяга.
Барби се сети за самолета, за птиците и за онова шантаво черно петно в небето, навярно бележещо мястото, където се беше взривил самолетът, и също хукна да бяга към пасището; докато спринтираше през ниските, не особено настойчиви пламъци, изпод стъпалата му изригваха фонтанчета от черна пепел. Видя маратонка, прекалено голяма да е на жена, от която стърчеше крак.
„Мили Боже! — помисли си. А после: — Стига съм търчал като ненормален!“
— НАМАЛИ, БЕ, ПЕДЕРАСТ! — кресна Тюлена, само че гласът му беше изтънял от страха, пък и беше прекалено късно за предупреждения. Барби се озърна (не можа да се въздържи) и реши, че в последния момент шофьорът се е опитал да удари спирачки. Може би беше видял останките от самолета. Във всеки случай опитът се оказа неуспешен. Камионът, натоварен с двайсет тона дървен материал, се удари в Купола откъм Мотън със скорост над сто километра в час. Кабината се разпадна и машината спря. Претоварената платформа продължи напред, подчинявайки се на законите на физиката. От резервоарите за бензин, премазани от дървените трупи, заизскачаха искри, после те експлодираха. Самите трупи полетяха напред и нагоре, удариха се в невидимата бариера, отскочиха и се разпиляха във всички посоки. Към небето изригнаха пламъци и гъст черен дим. Разнесе се ужасяващ тътен, който прегази деня като грамаден скален блок. Дървените трупи западаха обратно откъм Мотън и осеяха шосето и нивите наоколо като гигантски пръчки за игра на микадо. Един се стовари върху джипа и го сплеска, предното стъкло се разби на хиляди парченца и те се посипаха върху капака като ситни диаманти. Друг падна пред самия Тюлен.
Барби престана да тича и се облещи.
Тюлена се изправи на крака, залитна и се просна на земята, вкопчи се в талпата, която едва не го беше убила, и отново се изправи. Олюляваше се и се блещеше. Барби тръгна към него и след дванайсет стъпки се блъсна в нещо — усещането беше като за тухлена стена. Залитна назад и почувства как от носа му се стича нещо топло и се разлива върху устните му. Избърса ги с длан, невярващо се втренчи в шепата си, пълна с кръв, и машинално се изтри от ризата.
Колите вече идваха и от двете посоки — Мотън и Честърс Мил. Трима бягащи човека, още съвсем умалени, прекосяваха пасището, идвайки от фермата от другата страна. Неколцина шофьори надуваха клаксоните, все едно така щяха да се разрешат всички проблеми. Първата, идваща от Мотън, спря на банкета далеч от горящия пикап. Две жени излязоха, с длани засенчиха очите си и се зазяпаха в стълба от огън и дим.
7.
— Да го ебеш! — задъхано прошепна Тюлена. Тръгна към Барби през ливадата, само че благоразумно кривна встрани от горящата клада. „Може оня тип с камиона да беше друсан и да караше като луд, ама поне погребението му е като на викинг“ — каза си.
— Видя ли къде падна онова ти дърво! — просъска Тюлена. — За малко да ме утрепе! Да ме смачка като дървеница!
— Имаш ли мобилен? — Дейл викаше, за да заглуши пращенето на пламъците, изригващи от камиона с дървесината.
— В джипа ми е. Ако искаш, ще се пробвам да го взема.
— Не, почакай. — Внезапно Барби изпита облекчение, защото реши, че случващото се може да е сън — от ония безумни кошмари, където да караш велосипед под водата или да разказваш за сексуалния си живот на език, който никога не си учил, изглежда съвсем нормално.
Първият, който пристигна от тази страна на бариерата, беше някакъв шишко със стар пикап на „Дженерал Мотърс“. Дейл се сети, че го познава от „Дивата роза“ — Ърни Калвърт, бивш управител на „Фуд Сити“, сега пенсионер. Ърни смаяно се кокореше срещу горящия камион, обаче стискаше мобилния си телефон и бръщолевеше в микрофона. Ревът на огъня почти заглушаваше гласа му, но Барби чу фразата „Голямо мазало стана“ и реши, че Калвърт се е обадил на полицията. Или на пожарната. Дано да се беше свързал с пожарната в Касъл Рок. В Честърс Мил имаше две противопожарни коли, обаче ако стигнеха дотук, най-много щяха да полеят с вода тревата, която и сама щеше да си угасне. Горящият лесовоз беше наблизо, само че огнеборците едва ли щяха да стигнат до него.