Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Гарант 21
- ISBN: 954–754–037–8
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник». Краткое содержание книги:
— И какво направихте вие? — попита адвокатът.
— Какво бих могъл да направя? — отвърна объркано банкерът. — Просто не знаех как да му отговоря.
— Ами облигационната компания?
— Точно в това е въпросът. Облигационната компания се отнасяше с подозрение към него. Според тях в миналото му имало нещо, което не им харесвало. Тогава имах чувството, че твърде много се формализират — казах им да му предоставят облигациите, а аз ще гарантирам, че няма да изгубят нито цент от това. Подписах и специален документ… Какъв глупак бях само — и ето докъде стигнах.
— Ясно. Продължавайте.
— Другата ми дъщеря, Адел, дошла тук с Харли Реймънд вчера следобед. Точно преди да си тръгнат, се появил Хардисти. В началото не ги забелязал. Реймънд твърди, че Хардисти е имал лопата в колата си… Тръгнали си към Кенвейл и срещнали Милисънт по пътя. Попитала ги дали не са виждали Джак горе.
Адел дори не се замислила върху това, докато Милисънт не продължила към планинската къща. Едва тогава изведнъж я обзел страх. Казала на Реймънд, че има някакъв друг ангажимент, закарала го до хотела му и побързала да се върне в планинската къща.
— След Милисънт ли — осведоми се адвокатът.
Блейн кимна мълчаливо.
— И открила ли я е?
— Да.
— Тук в къщата ли?
— Не, долу при главния път.
— И какво е правела там?
— Изглеждала доста разстроена.
— А къде е бил съпругът ѝ?
— Никой не знае. Милисънт не продължила с колата до горе. Паркирала я на разклона и изминала пеша пътя към планинската къща.
— Но защо е решила да не използва колата?
— Обяснила на Адел, че не искала съпругът ѝ да чуе, че пристига.
— А споменала ли защо?
— Не.
— В края на краищата не стигнала до планинската къща, така ли?
— Не, чувствала се ужасно притеснена. Била направо на ръба на истерията. Носела револвер в чантата си. Но решила да го изхвърли в пропастта в края на пътя.
— Защо?
— Казала на Адел, че нямала вяра в себе си, страхувала се да не реши да го използва.
— Страхувала се да не го използва срещу себе си или срещу някой друг?
— Май не е уточнила това.
— И Адел не се сетила да я попита?
— Не зная. Но мисля, че не я е питала.
— За револвер ли става дума или за автоматично оръжие?
— Револвер.
— Неин ли е?
— Да. Аз ѝ го дадох. Беше доста притеснена, освен това ѝ се налагаше да стои непрекъснато сама нощем. Съпругът ѝ почти постоянно отсъстваше.
— Така значи. Изхвърлила револвера. И какво направила след това?
— Адел я накарала да ѝ обещае, че ще се върне в Кенвейл и ще остане при нея.
— И направила ли го?
— Не.
— Защо? Какво се случило?
— Там е работата, че не знаем. Адел се качила в колата си. Милисънт карала след нея до момента, в който наближили съвсем до Кенвейл. После я изгубила в задръстването. Стъмнявало се и всички коли карали със запалени фарове. При това положение е трудно да наблюдаваш дали определен автомобил те следва, още повече когато има задръствания.
— Значи Адел я изгубила. И какво? Милисънт върна ли се в къщата ви?
— Не. И доколкото знам, никой не я е виждал. Адел е наблюдавала до определен момент колата ѝ в огледалото за обратно виждане, после някакви фарове ѝ попречили… и това е всичко.
— На кого е разказала Адел цялата история? — поинтересува се Мейсън.
— Само на мен засега. Бихме искали да знаем…