Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Вперил поглед през прозореца и почти забравил за причината, заради която бях там, се обърнах към него със зяпнали уста и не можах да изрека и дума.
— Но преди да приемете, има няколко условия, с които трябва да се съгласите.
— Какви са те? — застанах изведнъж нащрек аз.
— Бихте ли отишли при отговорника за студентските дела в колежа утре, за да подадете молба за смяна на научния ръководител?
Той се пресегна към една чаша на бюрото си, за моя изненада тя бе пълна с писалки „Монблан“, поне половин дузина. Написа бързо една бележка и ми я подаде.
— Не я губете, защото отговорникът никога не прикрепя към мен възпитаници, ако не пожелая това — бележката бе написана с мъжествен почерк с гръцки „е“-та, в стила на деветнадесети век. Мастилото все още не беше попило.
— Но аз имам научен ръководител — отвърнах.
— За мен е задължително да не приемам студент, ако не съм и негов научен ръководител. Останалите членове на катедрата по литература не одобряват начина ми на преподаване и ще имате проблеми, ако някой друг има право да налага вето над решенията ми. Също така ще ви трябват и няколко формуляра за отписване и записване на нови предмети. Мисля, че трябва да напуснете всички предмети, които понастоящем изучавате, като изключим френския, от вас зависи дали искате да продължите с него. Липсват ви познания по съвременните езици.
— Не мога да се откажа от всичките си предмети — отвърнах му втрещено.
— Защо да не можете?
— Записването приключи.
— Това няма никакво значение — спокойно отвърна той. — Часовете, които искам да запишете, ще водя аз. Най-вероятно ще имате три или четири предмета на семестър с мен до края на пребиваването ви тук.
Погледнах го. Нищо чудно, че имаше само петима студенти.
— Как да направя това?
Той се засмя:
— Боя се, че не сте били достатъчно дълго в Хампдън. На администрацията това не й харесва, но не могат да ми се противопоставят. От време на време се опитват да предизвикат неуредици с молби за разпределяне, но никога не са успели да създадат истински проблеми. Тук изучаваме изкуство, история, философия, всякакви неща. Ако решите, че ви липсват познания в дадена област, мога да реша да я изучаваме или да ви препоръчам на друг преподавател. И тъй като френският не ми е първи език, съветвам ви да продължите изучаването му с господин Лафорг. Латински език ще започнем с вас през следващата година. Той е труден език, но познанията ви по старогръцки ще ви улеснят. Латинският е един от езиците, които носят най-голямо удовлетворение. Ще видите, че изучаването му е истинско удоволствие.
Слушах го, леко обиден от тона му. Да направя онова, което искаше от мен, беше равносилно на пълното ми прехвърляне от колежа Хампдън в неговата собствена малка старогръцка академия с петима на брой студенти, шестима с мен самия.
— Всичките ми часове ли ще бъдат с вас? — попитах.
— Не съвсем всички — сериозно отговори той и после се засмя, когато видя изражението на лицето ми. — Смятам, че голямото разнообразие на преподаватели е пагубно и объркващо за младия ум, така както вярвам, че е по-добре да познаваш едно литературно произведение в неговите дълбини, отколкото стотици — повърхностно. Вярно е, че съвременният свят не е съгласен с мен, но въпреки всичко Платон, както и Александър са имали само един учител.
Кимнах бавно, докато същевременно се опитвах да измисля тактичен начин, за да се измъкна от това положение, когато очите ми засякоха неговите и изведнъж си помислих: „Защо пък не?“ Бях леко замаян от силата на излъчването му, но и крайностите в предложението му също ми се сториха привлекателни. Студентите му, ако те бяха някакъв знак за неговото преподаване, бяха достатъчно импозантни и независимо от различията помежду им, всички излъчваха определена студенина, имаха жесток и рафиниран чар, който най-малко можеше да бъде наречен модерен — но имаше странното, студено излъчване на стария свят. Те бяха великолепни създания, такива очи, такива ръце, такова изражение — sic oculos, sic ille manus, sic ora ferebat17. Завиждах им, но ги намирах за привлекателни, нещо повече, колкото и да не бе естествено, това им странно качество показваше всички признаци на съзнателна култивираност. (Скоро щях да открия същото и у Джулиан, въпреки че той създаваше точно обратното впечатление — за свежест и откритост — но не става дума за спонтанност, а за едно висше изкуство, което го караше да изглежда неподправен.) Заучено или не, исках да бъда като тях. Мисълта, че тези качества са придобити, и че вероятно това е начинът да ги изградя у себе си, беше опияняваща.