Престъпен експеримент
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Гарант-21
- ISBN: 954-800-960-9
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпен експеримент». Краткое содержание книги:
И тогава започва кошмарът.
Зад плътно затворените врати на изследователските лаборатории в престижната болница „Уестлейк“ доктор Хайли, прочут акушер-гинеколог, работи върху нов проект за лечение на безплодие, който е спорен и потенциално опасен.
А след броени дни Кейти трябва да се върне там, за да се подложи на малка операция…
Отвън се разнесе силен клаксон, докато Моли спираше своето раздрънкано комби. Кейти навлече топло яке от боброва кожа, вдигна яката около ушите си и побърза, доколкото й позволяваха отеклите колене. Моли й отвори вратата, за да се качи, и се наведе да я целуне. После я огледа критично.
— Не може да се каже, че цъфтиш. Лошо ли пострада?
— Можеше да бъде и много по-зле.
В колата се носеше едва доловим аромат на фъстъчено масло и дъвка. Това беше успокояващ, познат мирис и Кейти усети, че настроението й се подобрява. Но веднага го загуби отново, когато Моли каза:
— На нашата улица е пълна бъркотия. Твоите хора са блокирали къщата на семейство Луис, а някакъв детектив от службата ти обикаля наоколо и разпитва хората. Пипна ме точно когато тръгвах. Казах му, че съм твоя сестра, и двамата обменихме мисли колко си чудесна.
— Сигурно е бил Фил Кънингам или Чарли Нюджънт.
— Едър здравеняк. С месесто лице. Симпатяга.
— Фил Кънингам. Добър човек. Какви въпроси задаваха?
— Доста банални. Дали сме забелязали кога е излязла или кога се е прибрала… такива неща. Когато близнаците са болни или криви, и Робърт Редфорд да ни стане съсед, пак няма да обърна внимание. То и бездруго едва виждаме къщата на семейство Луис в слънчев ден, какво остава в буря, че и през нощта.
Когато минаваха по дървения мост точно пред отбивката за Уайндинг Брук Лейн, Кейти прехапа устни.
— Моли, остави ме пред къщата на семейство Луис, ако обичаш.
Моли се извърна към нея изненадана.
— Защо?
Кейти се опита да се усмихне.
— Е, аз съм помощник-прокурор и освен това, за добро или за зло, съм консултант към полицейския участък на Чейпин Ривър. По принцип не съм длъжна да ходя, но след като съм тук, мисля, че е по-добре да се отбия.
Погребалната кола от отдела по съдебна медицина точно спираше на заден ход пред дома на Луис. Ричард стоеше на входната врата и наблюдаваше. Когато Моли спря, той дойде при колата. Моли припряно обясни:
— Кейти ще обядва с мен и реши, че ще бъде по-добре първо да мине оттук. Ако имаш възможност, защо не я придружиш?
Той се съгласи, помогна на Кейти да слезе и каза:
— Радвам се, че си тук. Има нещо в постановката, което никак не ми харесва.
Сега, когато й предстоеше да види мъртвата, Кейти усети, че устата й пресъхна. Спомни си образа на онова лице от своя сън.
— Съпругът е в кабинета — добави Ричард.
— Аз го познавам. Ти също. Срещнахме се на новогодишното празненство на Моли. А, не. Ти дойде по-късно. Те си тръгнаха преди това.
— Добре. Ще поговорим после. Ето стаята.
Тя се принуди да погледне познатото лице. Побиха я тръпки. Стисна очи. Полудяваше ли?
— Добре ли си, Кейти? — попита рязко Ричард.
Що за глупачка беше?
— Нищо ми няма — отвърна тя с усещането, че гласът й прозвуча съвсем нормално. — Бих искала да поговоря с капитан Луис.
Когато стигнаха пред кабинета, вратата се оказа затворена. Без да чука, Ричард отвори съвсем тихо. Крис Луис говореше по телефона с гръб към тях. Гласът му беше приглушен, но ясен.
— Зная, че е невероятно, но, кълна ти се, Джоун, тя не знаеше за нас.
Ричард затвори безшумно. Двамата с Кейти се спогледаха и тя прошепна:
— Ще кажа на Чарли да остане. Ще препоръчам на Скот да изиска пълно разследване.
Скот Майерсън беше прокурорът.
— Веднага щом я докарат, аз лично ще извърша аутопсията — каза Ричард. — Получим ли потвърждение, че смъртта й е била причинена от цианкалия, по-добре незабавно да се опитаме да установим откъде се е сдобила с него. Хайде, да се отбием у Моли и да не се бавим.
Къщата на Моли, също като колата й, бе тихо убежище на нормалността. След работа, на път за вкъщи, Кейти често се отбиваше у тях на вечеря или просто на чаша вино. Ароматът на вкусно ястие на печката; тропотът на малки крачета по стъпалата; шумът на телевизора; детски викове и караници. За нея всичко това бе като завръщане в реалния свят след тежък ден, в който се занимаваше с убийци, похитители, крадци, вандали, извратени типове, подпалвачи и дребни мошеници. И въпреки че много обичаше семейство Кенеди, всяко гостуване тук я караше да оцени за пореден път тихото спокойствие на собствения си дом. Освен, разбира се, в миговете, когато болезнено усещаше празнотата на къщата и се мъчеше да си представи каква ли щеше да бъде, ако Джон беше жив и отвън се прибираха собствените им деца.