Престъпен експеримент
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Гарант-21
- ISBN: 954-800-960-9
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпен експеримент». Краткое содержание книги:
И тогава започва кошмарът.
Зад плътно затворените врати на изследователските лаборатории в престижната болница „Уестлейк“ доктор Хайли, прочут акушер-гинеколог, работи върху нов проект за лечение на безплодие, който е спорен и потенциално опасен.
А след броени дни Кейти трябва да се върне там, за да се подложи на малка операция…
— Е, радвам се, че поне Моли и Бил живеят наблизо. Те ще те наглеждат. А и ти си привързана към децата.
После и двамата млъкнаха. Бил Кенеди беше ортопед хирург. Двамата с Моли имаха шест деца и живееха през два квартала, в Чейпин Ривър. В деня, когато сключиха брак, двамата се бяха зарекли пред Бил и Моли, че ще бият рекорда им.
— Ще си народим седем отрочета — заяви тогава Джон.
Отиде за последен път в болницата на химиотерапия и повече не се върна. Беше толкова отпаднал, че го задържаха за през нощта. Говореше й до последния момент, преди да изпадне в кома. И двамата се бяха надявали, че краят ще настъпи в дома им, но същата вечер той почина в болницата.
Следващата седмица Кейти подаде молба за работа в прокуратурата и беше одобрена. Решението беше правилно. Там непрекъснато изпитваха недостиг на кадри и тя вечно имаше повече дела, отколкото можеше да поеме. Не й оставаше време за самовглъбяване. През целия ден, всеки ден, а понякога дори и в събота и неделя ангажиментите й в съда поглъщаха цялото й внимание.
В известен смисъл това беше удачна терапия. Гневът, който съпровождаше скръбта, съзнанието, че е измамена, яростта, че Джон несправедливо бе лишен от живот, тя насочи към делата, които трябваше да води. Когато имаше да разисква тежко престъпление, добиваше осезателното усещане, че се бори поне с една малка част от онова зло, което погубваше живота.
Реши, че ще задържи къщата. Джон й бе завещал целия си имот, който беше значителен, но въпреки това тя си даваше сметка, че е глупаво за една двадесет и осем годишна жена с двадесет и две хиляди долара годишна заплата да живее в къща, която струва четвърт милион, с пет акра площ около нея.
Моли и Бил непрестанно я убеждаваха да я продаде.
— Преди това никога няма да оставиш зад гърба си своя живот с Джон — каза й Бил.
Вероятно беше прав. Кейти се отърси от спомените и се изправи. Почваше да става откровено сантиментална. По-добре да се обади на Моли. Ако сестра й се бе опитвала да се свърже с нея предната вечер, вероятно щеше да е много доволна, че не я е заварила вкъщи. Тя вечно повтаряше, че един ден Кейти „ще срещне някого“. Но не й се искаше Моли да я потърси на работа и оттам да научи, че е катастрофирала.
Може би Моли щеше да намине и тогава двете щяха да обядват заедно. Имаше с какво да направи една хубава салата и необходимите съставки за „Блъди Мери“. Моли вечно беше на диета, но нямаше да се откаже от обедното си питие. „За бога, Кейти, как може някой с шест деца да не си пийне на обяд?“ Ведрото присъствие на Моли бързо щеше да разсее тягостното усещане за самота и печал.
Кейти си спомни, че блузата, която носеше, бе изцапана с кръв. След като се уговори с Моли, докато я чака, щеше да се изкъпе и преоблече.
Погледът й попадна в огледалото над дивана и тя установи, че синината под дясното й око е започнала да придобива великолепен морав цвят. Естествено смуглият й тен, който мама наричаше „ирландска мургавина по бащина линия“, сега изглеждаше болезнено жълтеникав. Тъмнокестенявата й коса с дължина малко над раменете, която обикновено падаше жива и пищна на естествени вълни, сега бе сплъстена около лицето и врата й.
Докторът я предупреди да не си мокри ръката. Щеше да увие превръзката с найлон и да я запази суха. Преди да успее да вдигне слушалката, телефонът иззвъня. Моли, помисли си тя. Обзалагам се, че е вещица.
Само че беше Ричард Каръл, съдебният лекар.
— Кейти, как си? Току-що разбрах, че си претърпяла катастрофа.
— Нищо особено. Малка отбивка от шосето. Бедата беше, че точно там имаше дърво.
— Кога се случи?
— Снощи около десет часа. Точно се прибирах от прокуратурата. Поработих до късно, защото имах да наваксвам с няколко дела. Прекарах нощта в болницата и преди малко се прибрах. Изглеждам ужасно, но иначе съм добре.
— Кой те взе оттам? Моли ли?
— Не. Тя още не знае. Извиках такси.
— Винаги самотният рейнджър, а? — попита Ричард. — Защо, по дяволите, не повика мен?
Кейти се засмя. Тревогата в гласа на Ричард бе ласкателна и плашеща. Ричард и съпругът на Моли бяха добри приятели. Няколко пъти през последните шест месеца Моли съвсем преднамерено беше канила двамата на вечеря в тесен семеен кръг. Но Ричард беше толкова безцеремонен и циничен. Тя винаги се чувстваше някак неловко в негово присъствие. Във всеки случай нямаше никакво намерение да се сближава с когото и да било, особено с мъж, с когото често работят заедно.