Дъщери на мрака

Отказвайки се от всякаква вежливост, Мери-Линет започна да чука с едната ръка и да звъни с другата. И в цялата тази какофония от звуци изведнъж я обзе страх. Истински страх. Картината на познатия й свят се беше разклатила. Госпожа Бърдок почти никога не напускаше дома си и винаги идваше да отвори. И освен това Мери-Линет беше видяла със собствените си очи, че вътре има някой.

Тогава защо не отварят?

Сърцето й силно туптеше и усещаше някакво прималяване в стомаха си.

„Трябва да се махна оттук и да се обадя на шерифа Ейкърс. Негова работа е да реши какво да прави, когато се случи нещо такова.“ Но в същото време й беше трудно да се довери на бащата на Тод. Обзета едновременно от страх и безпомощност, Мери-Линет заблъска с всичка сила по вратата, която изведнъж се отвори. Юмрукът й увисна във въздуха и в следващия момент тя почувства истинска паника и страх от неизвестното.

— Какво мога да направя за вас?

Гласът беше тих и мелодичен. А момичето беше истинска красавица. Онова, което Мери-Линет не беше успяла да види от хълма, бе, че в кестенявите й коси припламваха ръждивочервени оттенъци, чертите на лицето й бяха класически изваяни, а високата й фигура беше изящна и гъвкава.

— Вие сте Роан — каза Мери-Линет.

— Как разбрахте?

„Не бихте могла да бъдете никоя друга — помисли си Мери-Линет. — Никога не съм виждала момиче, което да прилича толкова много на дриада3“.

— Вашата леля ми е разказвала за вас. Аз съм Мери-Линет Картър, живея малко по-нагоре на Канета Роуд. Вероятно сте минали покрай нашата къща, идвайки насам.

Роан я гледаше резервирано. „Тя има толкова приятно и сериозно лице, а кожата й е с цвета на бяла орхидея“, помисли си унесено Мери-Линет и сетне добави на глас:

— Исках само да ви кажа „добре дошли“ и да видя дали нямате нужда от нещо.

Роан вече не изглеждаше толкова сериозна. Тя почти се усмихна и кафявите й очи станаха топли.

— Много мило от ваша страна. Наистина. Почти ми се иска да имахме нужда от нещо… но нямаме.

Мери-Линет разбра, че макар и вежливо, Роан се опитваше да приключи разговора, и затова побърза да отвори нова тема.

— Вие сте три момичета, нали? И предполагам, че ще ходите тук на училище?

— Да, сестрите ми ще учат тук.

— Чудесно! Аз ще ги разведа из училището. На мен тази година ще ми бъде последна. — „Друга тема, бързо!“, помисли си Мери-Линет. — Как ви се струва Брайър Крийк? Навярно не сте свикнали с такава тишина.

— О, там, откъдето идваме, е доста тихо — каза Роан. — Но на нас тук ни харесва. Прекрасно място! Дърветата, малките животинки… — Тя изведнъж замълча.

— Да, тези чудесни малки животинки — рече Мери-Линет. „Карай по същество“, каза вътрешният й глас. Езикът й беше като залепнал за небцето. — Ъ-ъ… а как е леля ви?