Досиетата на героя
- Автор: Риордан Рик
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-270-574-1
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Досиетата на героя». Краткое содержание книги:
Тези свръхсекретни досиета съдържат поверителна информация, която ще те подготви за собствените ти страховити премеждия, НО помни, че те са предназначени само и единствено за твоите полубожествени очи! Никое смъртно дете не трябва да се докосва до тях, ако не иска да си навлече гнева на някой недотам дружелюбен герой от лагера…
Силена и аз надигнахме Бекендорф и след това четиримата тръгнахме по обратния път през тунелите. В далечината чувах звуци от битка — удари по метал, свистене на пламък, щракане на мравешки челюсти.
— Но какво става? — попита Бекендорф. Тялото му се напрегна. — Да не сте включили дракона?
— Опасявам се, че да — отговорих, — изглеждаше единственият начин да те измъкнем.
— Не може просто така да включите един автоматон! Трябва да оправите настройките на двигателя, да му направите диагностика… кой знае какво ще направи сега! Трябва да се измъкнем!
В крайна сметка се оказа, че не се налага да се измъкваме, тъй като драконът сам дойде при нас. Тъкмо се чудехме кой тунел води до изхода, когато цялата могила се взриви, покривайки ни с пръст от глава до пети. Внезапно се оказахме под открито небе. Драконът бе точно над нас, мачкаше могилата на мравките и се мъчеше да се отърси от плъзналите по цялото му тяло мирмеки.
— Хайде! — извиках. Отърсихме се от пръстта и се спуснахме по остатъците от мравуняка, влачейки Бекендорф със себе си.
Нашият драконов приятел обаче бе в беда. Мирмеките прегризваха спойките на неговата броня и пръскаха киселина по нея. Драконът ги мачкаше, хапеше и обливаше с огън, но бе очевидно, че няма да издържи още дълго. От бронзовата му повърхност се издигаше пара.
По-лошо, някои от мравките ни забелязаха. Предполагам, не бяха доволни от това, че им отмъкваме вечерята. Отрязах главата на една, а Анабет прониза друга точно между антенките. Когато бронзовото острие проби черупката, цялата мравка се разпадна.
— Мисля… че мога да ходя и сам — каза Бекендорф и се просна по очи веднага щом го оставихме да провери това.
— Чарли! — Силена му помогна да се изправи и го остави да се подпре на нея, теглейки го, докато ние с Анабет разчиствахме просека през мравките. Някакси стигнахме края на сечището, без да бъдем ухапани или изгорени от киселината, макар едната ми маратонка да пушеше от нея.
Драконът, който още се сражаваше в сечището, залитна. От едната му страна се издигаше облак от киселинни изпарения.
— Не можем да го оставим да умре! — извика Силена.
— Прекалено е опасно да се върнем — тъжно каза Бекендорф, — инсталацията му…
— Чарли — помоли го Силена, — той спаси живота ти! Опитай нещо. Заради мен.
Бекендорф се поколеба. Лицето му все още бе червено от мравешката киселина и той изглеждаше така, сякаш всеки миг може да припадне. Накрая обаче стъпи здраво на крака и каза:
— Пригответе се да бягаме — след което се втренчи в сечището и извика: — Драконе! Извънредна защита бета — активирай!
Драконът се обърна по посока на звука. Той спря да се бори с мравките и очите му започнаха да блестят. Въздухът замириса на озон като пред гръмотевична буря.
СССССССССССССС!
Сини светкавици изскочиха от лъскавата броня и се спуснаха по тялото му, поразявайки мравките. Някои от тях просто експлодираха. Други почерняха и се сгърчиха. За броени секунди драконът се изчисти от всички нападатели. Оцелелите се оттеглиха панически, криейки се в останките от мравуняка си, пришпорвани от светкавиците, които ги удряха по задните части.
Драконът триумфално изрева, след което горящите му очи се насочиха към нас.
— А сега — каза Бекендорф, — бягаме.
Този път не извикахме: „За Хефест!“, ами „Помоооооооощ!“.
Драконът се втурна след нас, целейки ни с огнени струи и светкавици и изглеждаше като да се забавлява страхотно.
— Как се изключва това чудо? — извика Анабет.
Бекендорф, чиито крака вече си бяха наред (нищо не възстановява организма така, както огнедишащо чудовище, което иска да те докопа), поклати глава и задъхан изпъшка:
— Изобщо не трябваше да го включвате! Ненадежден е! След няколко години автоматоните стават непредвидими!
— Мерси за информацията — изкрещях в отговор, — но въпросът е как се изключва!
Бекендорф се огледа паникьосан.
— Там!
Пред нас се виждаха очертанията на скала, висока почти колкото дърветата. Горите бяха пълни със странни каменни образувания, но такова досега не бях виждал. Приличаше на гигантска рампа за скейтборд, наклонена на една страна и с отвесен склон.
— Вие отивайте до основата на скалата — каза Бекендорф, — трябва да разсеете дракона. Ангажирайте му вниманието с нещо!
— А ти къде ще отидеш? — попита Силена.