Господин Ибрахим и цветята на Корана

— В крайна сметка, може би така е по-добре. Понякога е по-добре да изоставиш едно детство и да оздравееш от него.

Рекох й, че психологията не е по моята част, аз съм по бакалията.

— Ще ми се да те поканя някой път на вечеря, Мохамед. Мъжът ми също иска да се запознае с теб.

— Той какво работи?

— Учител е по английски.

— А вие?

— Учител по испански.

— И на какъв език ще си говорим по време на вечерята? Не, шегувам се, съгласен съм.

Тя порозовя, доволна, че приемам, не, наистина, направо е удоволствие да я гледам: все едно току-що съм й прекарал течаща вода.

— Наистина ли? Ще дойдеш ли?

— О, да, да.

Вярно, че е малко странно да види човек как двама учители от Народната просвета посрещат Момо бакалина, но в края на краищата защо не? Не съм расист.