Господин Ибрахим и цветята на Корана

По време на първите завъртания си казвах: „Щастлив съм с господин Ибрахим“. А след това си казах: „Не се сърдя вече на баща ми, че замина“. А накрая дори си мислех: „Всъщност, майка ми не е имала голям избор, когато…“

— Е, Момо, почувства ли нещо хубаво?

— О, да, невероятно е. Сякаш омразата ми изтичаше някъде. Ако тъпаните не бяха спрели, може би щях да разгледам случая на майка ми. Страшно приятно е човек да се моли, гос’ин Ибрахим, макар че бих предпочел да се моля с маратонките. Колкото по-тежко става тялото, толкова по-леко става на ума.

От този ден нататък често спирахме да потанцуваме по текетата, където познаваха господин Ибрахим. Понякога той не се въртеше, а се задоволяваше да пие чай с присвити очи, но аз се въртях като бесен. Не, всъщност се въртях, за не бъда вече толкова бесен.

Вечер по селските площади се опитвах да си поговоря с момичетата. Правех всичко, което можех, но някак не вървеше, докато господин Ибрахим, който не правеше нищо особено, освен че си пиеше анасоновия ликьор с усмивка и с кроткия си, спокоен вид, ами край него след час винаги се насъбираше народ.

— Много шаваш, Момо. Ако искаш да имаш приятели, не бива много да се движиш.

— Господин Ибрахим, мислите ли, че съм хубав?

— Много си хубав, Момо.

— Не, не исках да кажа това. Мислите ли, че ще бъда достатъчно хубав, за да се харесвам на момичетата… без да плащам?

— След няколко години те ще плащат за теб!

— Обаче… засега… пазарът е спокоен…

— Естествено, Момо, усещаш ли се как подхождаш? Гледаш ги втренчено, сякаш казваш: „Видяхте ли колко съм хубав.“ И, разбира се, те се смеят. Трябва да ги гледаш сякаш казваш: „Никога не съм виждала по-красива от вас.“ За нормален мъж, искам да кажа като теб и мен — не Ален Делон или Марлон Брандо, не — твоята красота е красотата, която откриваш у жената.

Гледахме как слънцето се промушва през планините и как небето става виолетово. Татко гледаше вечерницата.

— Пред нас е имало стълба, по която да се измъкнем, Момо. Човекът отначало е бил минерал, след това растение, а след това животно — това, животинското, той не може да забрави и често отново се превръща в животно — а след това е станал човек със съзнание, разум и вяра. Представяш ли си какъв път си изминал от праха до днес? А по-късно, когато ще си надживял положението си на човек, ще се превърнеш в ангел. И ще си приключил със земята. Когато танцуваш, вече имаш предчувствие за това.

— Мда. Във всеки случай аз не си спомням нищо. А вие, господин Ибрахим, спомняте ли си да сте бил растение?

— Ха, че какво, мислиш, правя, като по цял ден стоя без да мръдна от столчето в бакалията?

След това дойде прословутият ден, в който господин Ибрахим обяви, че ще стигнем до родното му море, и ще се срещнем с неговия приятел Абдулла. Беше направо раздрусан, съвсем като младеж, искаше първо да отиде да поогледа сам, и ме помоли да го чакам под маслиновото дърво.