Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
Зидантас го остави и страхът от неизвестното се върна. Твърде млад, за да се бие, така му бе казал Вола. Ами ако ги нападнеха пирати? Ако умреше като баща си или се удавеше във Великата зеленина? Внезапно малката му стаичка в дома на дядо му му се стори прекрасно място. Отново погледна към брега и видя, че старецът се изкачва по високия хълм.
Измина време и мъжете се изнервяха все повече от трудностите при пренасянето на стоките на високата палуба. Една от лодките донесе дълга рибарска мрежа, която използваха, за да вдигнат по-чупливия товар. Разразиха се свади, а после двама моряци изпуснаха голяма амфора, пълна с вино. Глината се счупи и червената напитка се разля по дъските. Единият удари другия и го нарече идиот. Двамата се сбиха. Зидантас се намеси, хвана ги за туниките и ги раздели. Останалите викаха, за да насърчат биещите се, цареше напрегната атмосфера.
После, в един миг, всички замлъкнаха и на борда настана тишина.
Ксандер видя, че Златния се качва на борда на кораба си. Беше гол до кръста и носеше обикновена кожена пола. Нямаше нито меч, нито някакво друго оръжие, но самото му присъствие бе достатъчно, за да накара екипажа да се укроти и се върне на работа.
Момчето го гледаше, докато Хеликаон се приближи към Зидантас, който все още държеше двамата побойници, макар те вече да не се бореха.
- Губим време, Вол - каза той, - а на брега още чакат товари.
Зидантас блъсна мъжете настрани.
- Почистете тук - нареди им той.
Хеликаон погледна към Ксандер.
- Готов ли си да станеш моряк, сине на Акамас?
- Да, господарю.
- Страх ли те е?
- Малко - призна той.
- Един велик човек някога ми каза, че не може да има смелост без страх - отвърна Хеликаон. - Оказа се прав. Запомни това, когато стомахът ти е свит, а краката ти треперят.
4
ЛУДИЯ ОТ МИЛЕТ
КАЛКЕУС ВИНАГИ СЕ ДРАЗНЕШЕ, КОГАТО ЧУЕШЕ това определение. Мразеше простичката му неправилност. Той просто не беше от Милет. Това, че го наричаха луд, не го тревожеше изобщо.
Намираше се от дясната страна на централната палуба на биремата и наблюдаваше моряците, борещи се с огромните каменни котви. Вече наближаваше пладне и за щастие товарът беше на борда. Пристигането на Хеликаон донесе подновено усещане за спешност на екипажа и „Ксантос” се подготвяше за отплаване.
Един порив на вятъра улови широкополата сламена шапка и я изтръгна от главата му. Калкеус се опита да я хване, но бризът я вдигна високо и я завъртя над палубата. Тя се понесе с въртене над блестящата синя вода. После, когато вятърът замря, падна в морето и заплува по повърхността.
Корабостроителят я гледаше с копнеж. Някога гъстата му червена коса със ситни къдрици сега изтъняваше и посивяваше. На темето му имаше плешиво петно, което щеше да изгори под това свирепо слънце.
Един гребец от долната палуба видя шапката и наклони греблото си под нея, за да я вдигне. Почти бе успял, когато вятърът повя отново и я издуха надалеч. Още един моряк се опита да я докопа с гребло. Калкеус чу смях отдолу и „да хванем шапката” бързо се превърна в игра, докато греблата се блъскаха едно в друго. Само след няколко минути сламената шапка, удряна от широките дървени пръти, изгуби формата си. Накрая успяха да я вдигнат, разпокъсана и напоена с вода я да я приберат на борда.
Един млад моряк отвори капака и се качи на горната палуба, за да отнесе капещата развалина на Калкеус.
- Спасихме шапката ти - каза той, опитвайки се да не се засмее.
Корабостроителят я пое и се въздържа да я разкъса на парчета. После доброто му настроение се върна и той я сложи на главата си. По лицето му потече вода. Младият моряк не можа да се сдържи повече и се разсмя. Широката периферия бавно се смъкна над ушите на Калкеус.
- Мисля, че така е по-добре - каза той. Момчето се обърна и се затича към долната палуба. Горещината на обедното слънце си казваше думата и Калкеус откри, че се чувства много добре с хладната влажна слама на главата си.
На задната палуба видя Хеликаон, който говореше с трима старши моряци. Всички изглеждаха сурови и изнервени. “И защо не?” помисли Калкеус. Предстоеше им да отплават с кораб, проектиран и построен от Лудия от Милет.