Чуждото страдание
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чуждото страдание». Краткое содержание книги:
При първата среща Харт бе обзет от самодоволното убеждение, че най-доброто решение би било да рискува, назначавайки Тони Хил. Кой знае как, бе пропуснал да забележи какъв остър интелект гореше в погледа му, не бе доловил харизматичното излъчване, което обгръщаше мъжа срещу него като добре скроен костюм. По-късно Харт не можеше да си обясни как бе пропуснал да отбележи тези неща — освен ако, разбира се, Хил съзнателно не бе прикрил тези си качества, с цел да направи съвсем различно впечатление. А тази мисъл бе много обезпокояваща. Харт предпочиташе да вижда себе си в ролята на аналитика. Смущаваше го представата, че този път самият той е бил изигран от по-добър специалист по разчитането на човешкото поведение. Не можеше да пропъди подозрението, че може да е обект на анализ за тези удивително сини очи, които сякаш поглъщаха и най-дребната подробност от езика на тялото му. Не му бе приятна мисълта, че ще се наложи да следи внимателно всяка своя дума и всяко свое движение в присъствието на новия си подчинен. Ейдън Харт си имаше своите тайни и никак не му се искаше Тони Хил да започне да рови близо до тях.
Подозренията му надали се дължаха на параноя. Хил бе в болницата само от около час, а вече беше успял да изиграе успешно първата си карта. Беше разбрал кой е последният постъпил пациент и сега седеше срещу Харт, небрежно поставил глезена на единия си крак върху коляното на другия, и доказваше недвусмислено, че най-добре ще е той първи да се заеме с новия. Ставаше дума за случай, който даваше повод за публикации в уважавани специализирани издания — следователно Хил вече претендираше за място в територията, която Харт би предпочел да запази изключително за себе си.
— В края на краищата — казваше Хил, — щом става дума за новоприет пациент, съвсем естествено е аз да се заема с него. Така няма да се налага да повтарям неща, свършени вече от друг. Освен това няма да подразня някой от колегите, задето вземам негов пациент.
— Случаят е доста рисков като за начало — отвърна Харт с престорена загриженост, — все пак отдавна не си практикувал.
Устата на Тони трепна в едва забележима усмивка.
— Рисковите случаи са моя специалност, Ейдън. Няма да отречеш, че имам съвсем пряк опит именно с хора, които убиват по причини, определяни обикновено като лудост.
Харт се поразмърда на стола си и разпери ръце в жест, който говореше, че снема от себе си всякаква отговорност.
— Така да бъде. Ще очаквам с нетърпение първоначалния ти доклад.
Карол стоеше, облегната на таблото за съобщения, и чакаше подчинените й да заемат местата си. После пристъпи по-близо до тях и седна на едно от бюрата.
— Преди да започнем работа, трябва да ви кажа нещо — заяви тя, опитвайки се да изглежда доста по-спокойна, отколкото се чувстваше. — Знам как се разпространяват слуховете в нашата работа и съм убедена, че всеки от вас е чул някаква версия на нещата, които се случиха с мен наскоро.
Съдейки по опитите на мъжете да проявят престорен интерес към нещо встрани от нея, Карол разбра, че предположенията й са основателни.
Дон Мерик се бе вторачил в пода.
— Никой от нас не се интересува от клюки — заяви той. — За нас са важни резултатите. А вашето досие говори само за себе си.