Мрак
- Автор: Флинн Джиллиан
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-267-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мрак». Краткое содержание книги:
Вече и филм с участието на Шарлийз Терон.
Брилянтен разказвач с усет към детайла, Джилиан Флин надхвърля границите на жанра.
Либи Дей е едва на седем години, когато пред очите й брутално убиват майка й и двете й сестри. В хода на разследването тя свидетелства срещу брат си, Бен, който се озовава зад решетките с доживотна присъда. Четвърт век по-късно с Либи се свързва любителския Клуб на следователите — тайно общество, разследващо печално известни престъпления. Според тях Бен е невинен, а истинският убиец е все още на свобода. Либи е потресена от техните твърдения. Объркана, тя поставя под съмнение какво точно е видяла… или по-скоро не е видяла в нощта на трагедията. Завръщането й на местопрестъплението отприщва спомени, които дават неочакван поглед към случилото се. А истината е шокираща…
Джилиан Флин отново демонстрира своя деликатен хаплив стил. Брилянтен разказвач с усет към детайла, тя надхвърля границите на жанра. С драматични персонажи и поразяващи разкрития, „Мрак“ спокойно може да се съпостави с бестселъра на Капоти — „Хладнокръвно“!
Когато истината изплува, дори и най-заклетите привърженици на този жанр ще онемеят.
Лайл стигна до мен, а мъжете зад него ме изучаваха ухилено с поглед, все едно съм новото му гадже. Той поклати глава.
— Извинявай, Либи. Кени трябваше да ми звънне на мобилния, когато пристигнеш, за да мога лично да те доведа.
Изгледа над главата ми Кени и той сви рамене и си тръгна. Лайл ме поведе из тълпата, като побутваше с пръст рамото ми отзад. Някои хора носеха костюми. Мъж с черна жилетка и висока черна шапка си проправи път покрай мен, предлагайки през смях сладкиши. Лайл завъртя очи към мен:
— Луд е по Фредерик Бейкър. От няколко години се опитваме да изтласкаме почитателите на ролевите изпълнения, обаче… твърде много хора си падат по това.
— Не знам какво означава — отговорих притеснена, че започвам да му изпускам края. Ръгаха ме лакти и рамене, избутваха ме през няколко метра. — Сериозно, изобщо не проумявам какво става, мамка му.
Лайл въздъхна нетърпеливо и погледна часовника си.
— Виж, сеансите ни започват чак в полунощ. Искаш ли да те разведа, да ти обясня?
— Искам си парите.
Той задъвка долната си устна, извади плик от джоба си и го навря в ръката ми, като същевременно се наведе и ме помоли да преброя парите после. Пликът беше дебел и аз се поуспокоих.
— Ела да те разведа. — Тръгнахме да обикаляме помещението, отдясно и отляво имаше тесни кабинки, които ми приличаха на клетки заради металните мрежи. Лайл отново бодна пръст в рамото ми и ме побутна напред. — Клуб на следователя и между другото, не ми чети конско, знаем, че името не е хубаво, но така си остана. Наричаме го КС и той е причината да правим по едно голямо събиране всяка година тук, в Канзас Сити, КС… Та, както ти казах, тук идват предимно хора, които разплитат случаи. И почитатели. На прочути убийства. Всякакви, от Фани Адамс до…
— Коя е Фани Адамс? — попитах рязко, осъзнала, че започвам да завиждам. Трябваше аз да съм специалната тук.
— Осемгодишна е била насечена на парчета в Англия през 1867 година. Този тип, когото току-що подминахме, с цилиндъра и другите неща, се прави на убиеца й, Фредерик Бейкър.
— Това е наистина извратено. — Е, тя беше мъртва отдавна. Значи не ми е конкуренция. Хубаво.
— Това е доста известно убийство. — Забеляза гримасата ми. — Да, както ти казах, тези не са толкова приятни. Имам предвид, че повечето от тези убийства вече са разкрити и загадка всъщност няма. За мен интересно е разплитането на случая. При нас идват бивши ченгета, адвокати…
— А има ли изпълнители на роли за… моя случай? Някой изпълнява ли ролите на моето семейство? — Месест тип с коса на светли кичури и надуваема кукла с червена рокля мина през тълпата, едва не ме стъпка, а дори не ме забеляза. Пластмасовите пръсти на куклата погъделичкаха бузата ми. Някой зад мен се провикна „Скот и Амбър!“ Избутах въпросния тип и потърсих с поглед сред хората някой облечен като майка ми или като Бен, някое копеле с рижа перука, което да размахва брадва. Ръката ми се сви на юмрук.
— Не, не, разбира се — отговори Лайл. — Няма начин, Либи, никога не бих го допуснал. Ролева игра… не.
— Защо всички са мъже?
В една от кабинките наблизо двама пълнички типове с поло блузи се зъбеха един срещу друг относно някакво детско убийство в бордей в Мисури.
— Не всички са мъже — отбранително възрази Лайл. — Повечето хора, които разгадават престъпленията, са мъже, но ако отидеш на състезание по решаване на кръстословици, ще видиш същото. Жените идват за социалните аспекти. Разказват как се отъждествяват с жертвите — съпрузите им ги подлагат на насилие и какво ли още не — пият кафе, купуват си по някоя стара снимка. Обаче трябва много да внимаваме, защото някои прекалено… се увличат.