![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
Около минута Трикс лежа, размишлявайки за това колко е добре възпитан и благороден. А след това още десет минути за това какъв е глупак — нали това в крайна сметка беше просто сън!
После той реши, че така или иначе повече няма да заспи. Стана, изми се в легена, поупражнява се малко с метлата и излезе от стаята си.
Оказа се, че се е събудил последен — и Тиана, и Халанбери вече седяха в залата за гости, където таваните бяха по-високи, газови фенери (във формата на русалки, разбира се) светеха по-ярко, меки килими покриваха пода, а на огромна каменна маса вече беше сервирана закуска.
Гномите обичаха да се хранят просто, но обилно. Затова за закуска бяха сервирани: варени яйца; пържени яйца в каменни купи с бекон и билки; бекон, поръсен с билки; яйца на омлет с билки и бекон; някаква гореща напитка, подобна на кафе, но зелена и тръпчива; студена вода.
Закуската напълно удовлетвори Трикс и Халанбери. Омлетът беше вкусен, напитката — странна, но ободряваща. Но Тиана се ограничи само до две варени яйца и чиста вода.
Скоро след това се появи Груя и заедно с нея тръгнаха на разходка из подземния град.
— Хората понякога си мислят, че ние, гномите, живеем в дупки, като някакви зайци — започна Груя, тресейки енергично брада. — Копаем си стаите, свързваме ги с коридори… Пълни глупости! Винаги е хубаво да имаш малко пространство над главата си… е, разбира се, ако е покрито отгоре със здрав, надежден камък. И вече в това пространство строим домовете си.
— А бихте ли могли да живеете под открито небе? — не се сдържа от въпроса Трикс. — Някои хора смятат, че гномите се страхуват, когато над тях няма нищо…
— Как така „нищо“? — изненада се Груя. — Нали има въздух. После празнота. А после други каменни топки, върху които вероятно живеят други хора и гноми.
— Каменни топки? — изуми се Трикс. — Вярвате ли в тази теория?
— Разбира се — потвърди Груя. — И нашият свят е една голяма каменна топка, повярвай ми, ние, гномите, знаем всичко за камъка.
Трикс не тръгна да спори, а предпочете да продължи с въпросите:
— Тогава защо не живеете под открито небе, под светлината на слънцето?
— Под поривите на вятъра, струите дъжд, снежинките сняг — саркастично отговори Груя. — Открити за вражески набези от всички страни! Принудени през лятото да охлаждаме домовете си, а през зимата — да ги отопляваме. Да се спускаме по цял час в шахтите, за да работим. Как не!
— Значи не е страх, не е странност, нито въпрос на вяра и убеждения — замислено каза Трикс. — А просто за удобство…
Като че ли някакво смътно предположение се мярна за миг в главата му. Но толкова смътно, че Трикс дори не разбра какво точно. И тогава излязоха на малък площад пред красива червена триетажна сграда, облицована с плочки, с големи панорамни прозорци и комин, от който излизаше тънка струйка дим. Пред сградата имаше цветни лехи с мънички ярки цветчета — Трикс трябваше внимателно да ги огледа, преди да разбере, че и тревата, и цветята не са истински, а умело издялани от камък.
— Ой! — изуми се Тиана. — Колко е красиво! Като детска рисунка!
— Това е училище — каза Груя.
— Никога не съм виждала деца-гноми — призна Тиана.
— Нормално, каква работа имат на повърхността? Всички гноми ходят на училище поне десет години — въздъхна Груя. — А по-тъпичките — и по-дълго. Ако не издържат изпита по минералогия, ако не могат със завързани очи да различат изумруд от диамант или пирит от лазурит — добре дошли отново наесен! Ако учителят по механика не хареса твоя часовник или машинката ти за подстригване на брада — още година ще учиш механика… — Груя въздъхна и призна: — На мен самата ми се случи. Направих устройство за мелене на месо. То значително улеснява работата в кухнята, особено приготвянето на котлети. Специален шнек подава парчета месо под въртящо се острие… — тя махна с ръка и огорчено добави: — Мъжки шовинизъм! Учителят каза, че подобни устройства не подобават на гномите, защото пречат на жените да покажат грижовност към съпрузите си…