Галерия на мъртвите [bg]

— Не ме интересува дали сме извършили подробни проверки или не — обади се Кенеди. — Сега залогът беше животът на едно малко момиче и нямах намерение да го рискувам заради някаква процедурна формалност, затова незабавно изпратих екип командоси. Имайки предвид ограничената информация, която имаха за мястото и обекта, те свършиха изумителна работа.

— И този Артър Уебър наистина ли има галерия с човешки части в дома си? — попита капитан Блейк.

— Да — потвърди Ейдриън. — Долу в мазето. Не видя ли снимките? Изпратих ги на Робърт и детектив Гарсия.

— Не — отвърна капитан Блейк. — И честно казано, не съм сигурна дали искам да ги видя. Прочетох обаче досието, което сега имаме за Артър Уебър. Майка му го е обучавала вкъщи, нали? Принуждавала го да учи латински и гръцки и била обсебена от физическото съвършенство.

— Точно така — каза Гарсия. — Макар че домашното й обучение е било по-скоро затвор, отколкото училище. Не е разрешавала на сина си да излиза навън. Той е израснал напълно изолиран и до двайсет и втората си година единственият му контакт с човешко същество е бил с майка му, която била много властна и фанатична жена, напълно обсебена от физическото съвършенство, мания, която я докарала до лудост. На четирийсет и пет години тя вече имала трийсет и осем козметични операции.

— Трийсет и осем? — Капитан Блейк потрепери.

Гарсия кимна и продължи:

— За съжаление обаче лудостта й не засегнала само нея. Тя искала единственият й син Артър да бъде физически съвършен или поне онова, което смятала за физическо съвършенство. Нали помниш, че казах, че до двайсет и втората си година Артър Уебър не е имал контакти с други хора освен с майка си?

— Да.

— Е, първият му контакт с друг човек е бил с пластичен хирург.

— Майка му го принудила да си направи козметична операция? — изумено попита капитан Блейк.

— Петнайсет — потвърди Карлос и показа портретна фотография на Артър Уебър. — Това е той на осемнайсет години. — След това Гарсия показа втора снимка. — А това е той на трийсет години.

Капитан Блейк зяпна.

— Сериозно ли говориш? Един и същ човек ли е това?

На втората снимка всички черти на лицето на Артър Уебър бяха променени до неузнаваемост в сравнение с първата. Очите, носът, линията на челюстта, скулите, челото, устата, устните, брадичката, зъбите и ушите бяха съвсем различни.

— Изглеждал е много по-добре преди всичките козметични процедури — отбеляза капитан Блейк.

— Освен това — продължи Гарсия, — вероятно само за да достави удоволствие на майка си, Артър Уебър започнал да учи медицина вкъщи — четял учебници, гледал видеозаписи, ровел в интернет и така нататък.