Галерия на мъртвите [bg]

— Агент Фишър е вън от опасност — съобщи Ейдриън Кенеди на Хънтър, Гарсия и капитан Блейк. Той беше долетял от Вашингтон сутринта. — Тя загуби ръката си. Била е ампутирана до лакътя. — Очите му се отместиха към Гарсия, който не трепна от острия му поглед.

— Ами дъщеря й? — попита Хънтър, който се беше облегнал назад на стола си, преплел пръсти под брадичката си и подпрял лакти на облегалките за ръце.

— Видя ли я? — попита Кенеди.

— Не, за съжаление.

— Трябва да я видиш. Тя е най-сладкото момиче, което ще срещнеш някога, освен това ти спаси живота й.

— Бих искал да я видя някой ден — отвърна Хънтър. — Как е тя?

— Добре е. Очевидно е в шок и разстроена, че майка й е изгубила ръката си, но ще се оправи.

— Докато сме на темата, каква е цялата история, Робърт?

— попита капитан Блейк. — Как преминахте от устроената засада до откриването на адреса на убиеца?

Хънтър повдигна рамене.

— Опитвах се да свържа някои факти и ми хрумна идея — обясни той. — Знаехме, че убиецът пътува. Той вече беше убил четирима души в четири щата. Имайки предвид това, ние се опитвахме да пресеем списъците с пътници на авиолиниите, търсейки име, което да се повтаря при пристигането или заминаването от четирите града около дните на убийствата.

— Да — рече капитанът. — Ти ми каза за тази малка вероятност, но не открихте нищо.

— Права си — съгласи се Хънтър. — Не намерихме нито едно име в списъците, но защото идеята ни беше правилна, но методът беше погрешен.

— Как така?

— Когато беше предложено да прегледаме списъците с пътниците — отговори Хънтър, — не знаехме, че Артър Уебър е колекционер. Тогава все още работехме върху теорията за произведения на изкуството, но щом се досетихме какво всъщност прави убиецът, някои от параметрите на търсенето трябваше да бъдат променени. Артър Уебър колекционираше части от човешки тела и това означаваше, че след като убие жертвите си и вземе избраната част, той ще трябва да я транспортира до мястото, където държи колекцията си — галерията му, така да се каже. — Хънтър поклати глава. — Нямаше как да ги пренася с превозно средство, в което да има повече пътници освен него. Не е можел да рискува да минава през охраната на летище с частите от телата, нито в автобус или влак. Ами, ако нещо се обърка с багажа? Или пък стане произшествие? Или нещо друго? Твърде много неизвестни фактори и човек като Артър Уебър не би рискувал.

— Тогава е ходел навсякъде с кола — заключи капитан Блейк.

— Точно така — потвърди Хънтър. — Вторият фактор, който ме накара да се замисля, беше, че за да набави нещата за колекцията си, Артър Уебър би отишъл абсолютно във всяко кътче на страната, независимо колко е далеч и това предполага хубаво и издръжливо превозно средство за всякакви пътища. Вероятно и доста удобно — нещо като среден по размери до голям джип.

На капитан Блейк не й беше трудно да следва логиката на Хънтър.

— С тези нови параметри — продължи той — се обадих на Ейдриън, който се свърза с Департамента по транспорта на САЩ. Те бяха единствените, които имаха необходимото оборудване, за да извършат проучването, което имах предвид.