Душа в пламъци [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337701
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Душа в пламъци [bg]». Краткое содержание книги:
Мартин беше ранен. Лявата му ръка висеше безпомощно до тялото с раздробени от сачми лъчева и лакътна кост. Не плачеше над тялото на младия мъж, когото беше убил, въпреки че изражението му изразяваше скръб. Изправи се и за пръв път погледна към Ейнджъл и Луис.
- Те са с мен - казах аз.
- Ще има въпроси.
- Не и към тях.
- Тогава им кажи да изчезват от тук. Само това им дължа.
Ейнджъл и Луис си тръгнаха, без да продумат. Зрението ми още бе замъглено по периферията, но равновесието ми се оправяше. Болката в ухото вече не беше така свирепа и можех да стоя почти без да залитам.
- Кой от вас ме удряше? - попитах.
- Всички - отвърна Мартин.
- Добре подредихте и Лони Мидас.
- Направих каквото трябваше да направя. И мислех, че името му е Рандъл Хейт.
- Рандъл Хейт е мъртъв. Мъж на име Лони Мидас го е убил и е заел мястото му.
- Защо?
- Защото не е искал повече да бъде човекът, който е бил. Защото вече не е знаел кой е.
- Те ще го намерят - каза, но после се поправи: - Ние ще го намерим.
- При положение, че остане жив достатъчно дълго след този побой.
- Направих каквото трябваше да направя - повтори Мартин.
- Защо? Защото мислеше, че той е отвлякъл момичето или просто защото Томи Морис ти нареди?
Той се замисли. Очите му бяха тъжни.
- Не знам.
- Мартин истинското ти име ли е?
- Има ли значение?
Извади джиесема си и започна да набира.
- Ще ида да потърся Лони.
- Не, ще стоиш тук.
- Върви по дяволите - отвърнах аз и тръгнах.
- Казах ти да стоиш тук.
Тонът му ме накара да се обърна. Джиесемът беше вече в лявата му ръка и мястото му в дясната бе заето от пистолет.
- Прекарал си твърде много време в мрака, Мартин - казах аз.
Пистолетът му трепна, след това падна.
- Името ми не е Мартин - промълви.
- Не ме интересува - отвърнах аз и го оставих на мрака.
Намерих Лони Мидас да лежи в крайпътна канавка. Неговото тяло бе второто, което открих. Първото бе на ловеца, който избяга. Той лежеше само на няколко крачки от Мидас, зад първите дървета в гората. Лони беше застрелян отблизо в сърцето, ловецът - в гърдите и главата. Недалеч от тялото на ловеца беше захвърлен евтин пистолет „Колт Командър“ с матова повърхност. Пистолетът на самия ловец още беше в ръката му.
Седнах, опрял гръб в грапава кора, и чаках заедно с тях, докато не се появи светлината от юг.
V
И у най-лошите хора има мъничко добрина, която може да ги унищожи.