Перфектният удар [bg]

Все пак тя можеше да използва хиджаб — покривало за долната част на лицето, което беше почернила и състарила с майсторски положени фалшиви бръчки и тъмни петна. А под дългата черна роба беше прикрепила достатъчно подплънки, за да изглежда поне с трийсет килограма по-дебела. Дегизировката се допълваше от бавната походка и приведената фигура на седемдесетгодишна жена.

Рийл взе в ръка една пазарска кошница, напусна стаята и тръгна към асансьора, пред който вече чакаше някакъв мъж. Вратата се плъзна встрани и Рийл влезе в кабината. Минута по-късно асансьорът спря на партера и тя се измъкна навън.

Точно навреме, за да се отмести от пътя на полицаите, които нахлуха в сградата. Те сграбчиха мъжа, който слезе с нея. Същата съдба сполетя още няколко сирийци, които се намираха във фоайето. Част от униформените се натъпкаха в кабината, а други поеха нагоре по стълбите.

Рийл изчака известно време, преди да продължи пътя си. Когато се озова навън, улицата вече беше задръстена от полицейски коли. Навсякъде се виждаха хора. Едни крещяха, други плачеха, а трети гневно скандираха.

Пламна някаква кола. Автомати трещяха във въздуха. Пръскаха се витрини. По-надолу по улицата избухна експлозия.

Рийл се присъедини към групичка жени, които бързаха към близката пряка.

При нормални обстоятелства претърсването на жени на обществено място беше абсолютно немислимо.

Но обстоятелствата не бяха нормални. Полицията нахлу в пряката и започна да обискира наред — както мъже, така и жени. Търсеха скрито оръжие и всякакви други улики.

Откриха нож у някакъв мъж и моментално го разстреляха.

Иззад ъгъла изскочи пищяща от ужас жена, която моментално беше надупчена в гръб и кръвта й плисна по асфалта.

Полицията се приближаваше към Рийл. Тя не приличаше на убийца, а на обикновена, доста пълничка старица. Но ченгетата караха наред. Разстоянието се скъсяваше.

Ръката й се плъзна към вътрешността на кошницата.

Всеки момент щеше да бъде обкръжена от множество полицаи с насочено оръжие.

Гърбът й опря в тухлена стена. Един полицай направи крачка напред и посегна да хване ръката й. Усетеха ли подплънките, всичко щеше да свърши. Разстрел на място.

После откъм началото на уличката долетя висок глас.

Полицаите спряха и се обърнаха.

Човекът не спираше да крещи. Думите му на арабски бяха кратки и ясни.

— Хванахме стрелеца! Хванахме стрелеца!

Ченгетата хукнаха обратно по посока на гласа.

Тълпата погълна Рийл. Над труповете се блъскаха ридаещи хора.

Тя започна да се оттегля. Не след дълго изскочи от навалицата и сви в първата пресечка.

Извървя я с бърза крачка и излезе на друга улица, широка и оживена. До тротоара спря такси и тя побърза да се настани на задната седалка.

— Накъде? — попита на арабски брадатият мъж зад волана.

— Мисля, че знаеш накъде — отвърна на английски тя.