![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Не зная нищо за никаква „къртица“ — каза Дунаев. — Но и не би трябвало да зная, нали? Ако знаех, Берия щеше да разбере и тогава нямаше да има никаква „къртица“. — За пръв път емигрантът се разсмя.
— Но ви е известно, че Берия е правил опити да заграби властта, нали?
— Разбира се. Всички научиха — постфактум. След като го разстреляха, ни казаха на всички.
Сега руснакът, изглежда, го водеше нанякъде, крачките му бяха решителни.
— Не сте ли чували за опит на частни лица на Запад да помогнат за осъществяването на преврата, замислен от Берия?
Емигрантът вече вървеше бързо и Стоун трябваше да подтичва, за да върви редом с него. Пред тях се изправи надгробен камък от гладък черен гранит, излъскан като огледало. В лявата му страна имаше вградена в гранита овална фотография. Дунаев мълчеше и гледаше право в надгробния камък.
— Говори ли ви нещо тази снимка? — попита той.
Стоун я позна веднага. Лицето едва ли беше по-възрастно от това на снимките, които Сол Ансбах беше изровил за него. Краткият надпис със златни инкрустирани букви гласеше:
Соня
КУНЕЦКА
18 януари 1929 — 12 април 1955 година
— Виждате ли, Уинтроп Леман е свободен вече от много години — каза мрачно Дунаев. — Дъщеря му не е жива.
Вашингтон
В обикновено спокойното седалище на фондация „Американски флаг“ на Кей стрийт, в центъра на северозападния район на Вашингтон, около четири часа следобед избухна малка суматоха, когато един от компютърните специалисти на фондацията, двадесет и осем годишният ефрейтор от запаса Глен Фишър, чу честото бибипкане на един от терминалите. Обърна се с въртящия се стол да погледне и като видя какво е, нададе боен вик.
— Тарноу! — обърна се той към един от колегите си.
Разпространеното мнение, че телефонен разговор, по-кратък от минута, не може да бъде засечен, вече не отговаря на истината. Компютърният терминал, който Глен Фишър наблюдаваше, беше свързан с някаква електронна магия, известна като „pen register“, система за прехващане и проследяване, която установява незабавно телефонния номер, от които се води разговорът. Оперативният състав на фондацията беше разположил многобройни подслушвателни уредби в различни учреждения и жилищни сгради из цял Вашингтон. Още със засичането на телефонен разговор по дадената линия номерът, от който идва повикването, се изписваше на мониторите.
На няколко от линиите се отделяше специално внимание, включително и на телефона на покойния заместник държавен секретар Уилям Армитидж. Сега бяха засекли повикване от Чикаго на неговия номер.
— Включи го, Глен — подкани го Тарноу.
— Брей, а ти какво мислиш, че правя? — изстреля в отговор Фишър, въвеждайки бързо десетцифрения номер в друг терминал, съдържащ база данни за няколко хиляди души, известни с това, че са свързани по някакъв начин с бившия анализатор на ЦРУ, отлъчилия се от стадото Чарлз Стоун.
Няколко секунди от терминала се чуваше механичен звук, след което името се появи на екрана.
— Чудесно — каза Фишър и потупа терминала с любов. — Генералът страшно ще се зарадва.
Париж
Стоун потресено гледаше надгробния камък.
— Не може да бъде — успя да промърмори той. — Аз не…
Възрастният мъж кимна тъжно.
— Това ще ви помогне ли? — попита той. — Или още повече усложнява нещата?
— Не… — започна Стоун и замръзна насред думата.
Събитията от последните няколко седмици бяха направили нервите, инстинктът, периферното му зрение изключително чувствителни. Сега усети нещо необичайно — не бавните стъпки на други посетители в гробищата, а внезапно раздвижване отсреща.
— Лягайте долу — нареди той на стареца.
Дунаев погледна в посоката, накъдето гледаше Стоун, и в същия момент, гръмна изстрел. Стоун се хвърли напред по очи, като събори и Дунаев на земята точно когато куршумът разцепи някакъв стар надгробен паметник на сантиметри от тях. Почувствува как отломките от камъка се посипват върху главата му. Нямаше време за размишления, скритият в сянката стрелец беше някъде стотина метра вдясно и помежду им нямаше нищо. Следващият куршум можеше да бъде в главите им.
Още един изстрел. Почти едновременно с него куршумът разрови пръстта върху гроба на Соня Кунецка.