Пето авеню [bg]

Мъжът се приближи до прозорците. С ръце зад гърба той се загледа през Петдесет и трета улица към най-новия хотел в града.

Жената застана до него.

— Имате изглед и към това — посочи тя. — Най-големият хотел в Ню Йорк. Четири хиляди стаи, всички резервирани за уикенда. Довечера е тържеството по случай откриването. Чухте ли, че Лиана Редман е управителка?

— Тя не погреба ли сестра си вчера?

— Да.

— А тази вечер открива хотела — подхвърли той. — Доста бързо възстановяване, не мислите ли?

Жената не каза нищо.

— Гледката харесва ли ви?

— Много — потвърди той. — Но се питам дали мога да я видя вечер?

— Разбира се — съгласи се брокерката. — Можем да дойдем отново утре вечер.

— Не — каза мъжът. — Утре сутринта заминавам извън страната. Ще отсъствам седмици и дотогава може да сте го продали. — Обърна гръб на прозореца и я погледна в очите. — Бих искал да го видя довечера. И ако гледката е наистина толкова забележителна, колкото твърдите, най-вероятно ще ви напиша чек за цялата сума.

Жената запази безстрастно изражение, но умът й работеше трескаво. Беше задействала някои връзки и си бе осигурила покана за откриването на хотел „Пето авеню“. Бе похарчила цяло състояние за рокля и почти още едно за нагаждането й по нейната фигура. Нямаше начин да му покаже апартамента тази вечер. Контактите, които можеше да направи довечера, бяха безценни.

Но в същото време този апартамент се предлагаше на пазара от месеци. Исканата цена бе 25 милиона. Покрай рецесията този човек бе първият от седмици, който показваше истински интерес. Не можеше да провали продажбата както по професионални, така и по лични причини.