След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
— Не дойдох тук заради това — каза Едуард.
Софи хлъцна. Преди време нямаше да му повярва, но сега, поглеждайки в очите му, повярва.
— Просто се случи — каза Едуард, а ръката му още лежеше неподвижно на стомаха й. — Няма да се извинявам.
Софи се вгледа в голямата му загоряла ръка, отпусната на белия й плосък корем точно под пъпа, съвсем близо до гнездото, което пазеше нейната женственост. Софи се изплъзна изпод ръката му и седна, придърпвайки халата плътно около раменете си.
— Аз н-не искам извинение.
Един мускул потрепна на бузата на Едуард. Той също се изправи в леглото, напъха ризата в панталоните си и ги закопча.
— Между нас всичко е много добро, Софи.
Тя избягна погледа му, опитвайки се да не се почувства наранена от думите му. Бе сигурна, че не е имал намерение да я обиди точно сега Но никога не би определила тяхното любене като „много добро“. Великолепно, прекрасно, разкошно — да, но не и „много добро“. Той като че ли очакваше отговор, затова тя промърмори:
— Да.
— Защо си толкова слаба?
Тя премига.
— Какво?
— Ти си родила. Но си по-слаба, отколкото когато се запознахме. Не се ли храниш?
Тя застина тревожно. Подбра думите си внимателно.
— Не е лесно точно сега. Все не си доспивам… с детето има много работа, макар че Рашел ми помага. И се тревожех. Нямах апетит.
Погледът му потъмня.
— Но ти кърмиш Едуина.
Тя почервеня, помисли си не за Едуина, а как той бе засмуквал гърдите й.
— Разбира се.
Едуард се измъкна от леглото, пъхна ръце в джобовете си и седна с гръб към нея. Загледа се през прозореца. Навън бе започнало да вали сняг.
— Вече няма нужда да се тревожиш за нищо, знаеш го.
Софи си пожела да можеше да види лицето му.
— Какво искаш да кажеш, Едуард?
Той се обърна със свиреп поглед.
— Едуина е моя дъщеря. Ти си нейна майка. Това ми дава известни права. Едно от тях е да издържам нея и тебе.
Тя преглътна, копнеейки за любовта му.
— А използването на тялото ми да не би да е друго от твоите права?
Той трепна.
— Скъпа, ти ме използва също толкова, колкото и аз тебе!
Софи скръсти ръце, не можейки да отговори.
Но Едуард се беше ядосал и никой не бе в състояние да го спре.
— Не мисля, че някога съм бил с по-гореща и по-настървена жена.
Софи сви устни. Какво можеше да каже? Че страстта, която изпитва към него, се подклажда от любовта, която изпитва към него? Че може би ще остарее и ще побелее, без да е престанала да копнее за него?
Погледът на Едуард се спусна по натежалите й гърди.
— Не… знам, че никога не съм бил с такава гореща жена.
— Стига.
— Добри учители си имала, Софи.
— Ти ми беше учител.
Той се засмя.
— Това беше отдавна. Тогава беше девица, а не съблазнителка.
— Стига. Моля те.
— Защо? Защото истината е грозна? Защото не можеш да я примириш със собствената си фасада? — Очите му хвърляха искри. — Хенри знае ли колко си страстна? Знае ли го от личен опит?
— Стига! — изпищя Софи.
— Не! — изкрещя Едуард.
Софи замръзна.
— Не!
Той извика отново и ръката му се стрелна, помитайки всичко от тоалетката на пода. Стъклените шишенца и порцелановите купички се разлетяха на парчета.
Софи се хвана за таблата на леглото, треперейки от страх.
Едуард пристъпи към нея с неприкривана ярост и внезапно спря.
— Ще се срещнеш ли с него тази вечер? — изсумтя той.
Тя го загледа безпомощно, не бе в състояние да отговори.
— Ще се срещнете ли? — изкрещя той смъртнобледен.
— Не — прошепна Софи. — Искам да кажа, не знам.
— Не знаеш!
Той се обърна и стовари юмрука си по красивата синьо-бяла ориенталска лампа, която се стовари с трясък на пода.
Софи се дръпна назад, опряна плътно до таблата на леглото.
— Ще се омъжиш ли за него? — изрева той.
Софи предпочете да не отговаря. Сълзи се стичаха по лицето й.
Едуард изруга. Тресна с юмрук по тоалетката и издърпа едно от чекмеджетата така силно, че то падна на пода. Изправи се, държейки в ръка синя кадифена кутия, и ритна чекмеджето настрана.
Приближи се към Софи и хвърли кутията към нея. Тя се удари в коленете й.
— Отвори я!
Тя погледна към кутията, която лежеше в краката й, страхувайки се да я докосне, страхувайки се от това, което щеше да види вътре.
— Отвори я, по дяволите! — изрева той.
Софи, цялата разтреперана, коленичи и посегна към кутията. Сърцето й падна в петите. Вътре имаше великолепни висящи обици с диаманти, които сигурно струваха цяло състояние. Освен тях в кутийката лежеше триредна диамантена огърлица и пръстен с един самотен диамант. Пръстенът бе напълно достоен за камъка си, който сигурно бе не по-малко от осем карата. Това беше годежен пръстен.