След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
— Да — каза той нежно, усмихна се едва-едва и бавно потърка набъбналите си слабини в нея. Ръцете му се спуснаха по раменете й, по копринения халат и обхванаха болезнените й подути гърди. — О, господи, Софи.
И Софи знаеше какво мисли той, също както и тя — какво ще бъде, когато той навлезе дълбоко в нея. Почувства се слаба, зашеметена. Ясно усещаше пръстите му, които галеха уголемените й зърна през памучната и копринената тъкан, и топлия му неравен дъх, които докосваше като с перо устните й.
Софи изстена.
Едуард издаде остър звук и я прегъна назад. Устата му се впи в нейната.
Тогава в света не остана нищо друго освен неговата уста, впита в нейната, и твърдото му тяло, потръпващо до нейното. Софи се предаде. Отвори се за него, вкопчи се в него. Целувката веднага се промени, стана лакомо, ненаситно чудовище.
Софи започна да го целува, облизвайки устните му. Тя се притискаше до него, той я засмукваше. Ръцете и се плъзнаха надолу и обхванаха твърдия му висок задник. Тя започна да се бори с езика му и го победи. Той мачкаше и стискаше гърдите й с нарастваща настойчивост, докато от тях започна да тече топлото й мляко.
Софи извика, усещайки, че желанието му нараства и се превръща в нещо ненаситно и всеобемащо. Ръцете й се плъзнаха към слабините му. Едуард раздра халата и ризата й и износеният плат се скъса почти безшумно. Софи изхълца във върховна наслада, когато устните му се впиха в болезнените й набъбнали зърна. Тя изхлипа и отметна назад глава, докато той ги смучеше.
Тогава тя не можа да издържи повече. Желанието избухна в Софи и се превърна в лудост. Ръцете й се спуснаха по голямата издатина в предната част на панталоните му. Трепереща, трескава, решителна, тя плъзна пръсти по нея и започна да я масажира. Едуард хлъцна, откъсвайки уста от гърдите й. В следния миг тя се намери в ръцете му и той я отнасяше тичешком към голямата спалня. Затвори с ритник вратата. Все още с нея на ръце, стигна до леглото, положи я и се отпусна върху нея.
Нищо друго нямаше значение — само това. Софи разтвори колене, обви глезени около хълбоците му. Едуард откопча с рязко движение панталоните си. За един потресаващ момент те се гледаха в очите. После той легна върху нея и я изпълни изцяло.
Софи се вкопчи в раменете му, люлеейки диво хълбоците си. Извика: „Да, Едуард, да…“ Ноктите й се забиха в гърба му. За миг той застина, после отвърна на трескавата й подкана и започна да се движи силно и бързо. В мисълта на Софи имаше само едно — че обича този мъж и винаги щеше да го обича. След миг тя бе отнесена във възходящата спирала на насладата и се разпадна в безумен екстаз.
Когато отвори очи, неимоверно задъхана, тя срещна широко отворените, безумни очи на Едуард Той не се движеше, но още бе в нея, съвършено твърд. Когато погледите им се срещнаха, в неговия проблесна нещо свирепо. Устата му веднага намери нейната в дълга интимна целувка. Той вдигна глава и погледът му прониза очите й.
— Софи.
После започна да я гали, още по-силно и още по-бързо, отколкото преди. Въпреки че току-що бе достигнала един зашеметяващ връх, кръвта на Софи отново закипя. Едуард я обви с ръцете си и отново потъна в нея. Извика, треперейки, и зарови лице в ямката на шията й, точно до рамото.
Софи спусна ръка по гърба му, затваряйки очи, и се потопи в усещането. Сърцето й още биеше като хваната в капана дива птица, а неговото туптеше дори още по-силно, притиснато до гърдите й. Софи не искаше да мисли. Притисна буза до неговата. Този допир до него бе едновременно горчив и сладък.
Едуард се размърда. Софи не посмя да помръдне, страхуваше се от това, което можеше да последва. Господи боже, сега бяха напълно чужди. Това, което се случи, не биваше да се случва — но беше толкова неизбежно. Какво щяха да си кажат сега? Здравей? Довиждане? Беше много хубаво, благодаря?
Тя преглътна горещите си сълзи.
Едуард се изтегна до нея, без да я изпуска от силната си прегръдка, и тя се сгуши до него. Софи се боеше да го погледне, но бе облекчена от това, че той не се отстрани от нея. Напрегна се, когато ръката му погали рамото й и се спусна по нейната ръка. След миг тя усети, че той изследва корема и талията й.
Не можеше да го избягва дълго време и отвори очи, поглеждайки нагоре към лицето му. Не знаеше какво очаква да види, може би нахално мъжко самодоволство, но той беше много тържествен, почти мрачен. Бе поразена. Да не би да съжалява за срещата им?
Можеше да овладее почти всичко, изминалите две години го бяха доказали — но не и тази разкошна, всеотдайна страст.