Траперът „Лешоядовия клюн“
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Траперът „Лешоядовия клюн“». Краткое содержание книги:
Чиновникът прегледа удостоверението и заяви:
— За мен този документ е от голяма полза. Моят колега обяснява, че е бил подведен от фалшивите показания на графа. Мен тоя обесник обаче няма да измами! Продължавайте нататък, моля!
— Пристигнах в Мащебург и когато се качих в купето, забелязах вътре моя противник. Имаше още един с него. Те пак подхванаха свада с мен. Обърсах на така наречения граф нова плесница, а вторият отнесе един удар в търбуха. За щастие по същото време пристигнахме тук. Двамата щяха да се съвземат и нямаше да ми е лесно.
— Ще ги обеся аз тях за косите. Впрочем смятате ли, че и другият е французин?
— Не, той по-скоро е руснак. Нали знаете, че точно сега Русия е окупирала немската граница. Дявол знае, какво търси тоя човек в Германия.
— Ние ще сложим край на козните му. Ще разрешите ли да ги разпитам?
— С удоволствие.
— Естествено вие ще присъствате. Последвайте ме, моля. Чиновникът поведе Лешоядовия клюн към стаята, където бяха настанени двамата задържани. Намираха се под надзора на двама железопътни работници, които ревностно им посвещаваха вниманието си.
Още с влизането им Рафенов избухна:
— Как смеете да ни третирате като арестанти!
— По-спокойно! — викна му служителят. — Ще отговаряте само, когато ви запитам!
Лешоядовия клюн получи стол, а началник-гарата запита най — напред полковник фон Винслоф за името му. Оня го каза.
— Имате ли в себе си легитимация?
— За какво? Няма да помъкна дузина паспорти, когато отивам от Волфенбютел до Берлин я.
— Хм, хм. Имате ли познати в Русия.
— Прекарах една отпуска там. Имам близки. Но какво ви хрумна да говорите за Русия?
— Вие сигурно знаете по-добре от мен.
— Гръм и мълния! Да не искате да изкарате, че съм във връзки с Русия? Та това би било направо смешно!
— Кое намирате за смешно ми е все едно. А сега другия! Как се казвате и какъв сте?
— Лейтенант граф фон Рафенов.
— Имате ли легитимация?
— Да, ето.
Рафенов бръкна в джоба и извади една визитна картичка.
— Нямате ли нещо друго? Визитката не е документ. Всеки може да поръча да му напечатат каквото име поиска.
— Всички дяволи, давам думата си, че съм този, за когото се представям!
— Какво ме топли вашата дума! Познавате ли Франция!
— Много добре. Защо?
— Признахте, че познавате Франция, това е достатъчно — продължи чиновникът. — А сега кажете откъде идвате!
— От Майнц.
— И там се качи с вас този хер?
— Да. Но какъв хер е той? Ха! Дрипльо, ето какъв е!
— Не си правете труда да го черните. Аз го познавам достатъчно добре. Поискал сте да го задържат на спирката след Майнц?
— Тая работа може да ви струва скъпо. Тамошният началник ми пише, че сте го подвел.
— Как би могло писмото му да е вече тук?
— То си е моя работа. Къде се срещнахте с другия, който се представя за полковник?
— По пътя, съвсем случайно.
— Познавахте ли се?
— Да, от много отдавна.
— Откъде?
— Глупав въпрос! Служихме в един и същи полк.
— Ако още веднъж си послужите с подобен израз, ще се държа по-строго с вас.
— Правилно. Така и трябва да бъде — одобри единият от работниците, като смушка Рафенов в ребрата.
— Човече! — кипна лейтенантът. — Ако ме докоснеш още веднъж, ще те просна на земята!
— А ние знаем как да попречим — рече началникът. — Капитане, ще заповядате ли да ги вържем?
— Да, вържете ги — съгласи се Лешоядовия клюн.
— Какво? — провикна се Рафенов. — Тоя човек капитан? Че изглежда ли на такъв, а?
Единият от работниците бе отишъл до стената да измъкне руло здрав амбалажен шнур. Донесе го и каза:
— Дайте си ръцете!
Рафенов погледна въпросително полковника. Онзи отвърна:
— Не се съпротивявайте! Тези хора не заслужават такова внимание. Те ще ни дадат сметка за действията си.
— Убеден съм. Но тогава тежко и горко на тия типове! Ето, вържете ме, но ви казвам, че солено ще ви излезе!
— Един граф, който се оставя да го напляскат, не може да ни стресне — вметна началникът. — Ама това пък какво е? Та и на двамата липсват десните ръце.
Служителят не получи отговор. Лицето на Лешоядовия клюн се озари от весела светкавица и той бързо се намеси:
— Мътните го взели, сетих се нещо, и то е извънредно важно. Преди две години в Константинопол бяха заловени двама шпиони. Единият беше руснак, но се представяше за пруски полковник, а другият — французин и се правеше на немски граф и лейтенант. Султанът смекчи смъртната присъда, подари живота на двамата, ала заповяда да им бъдат отсечени десните ръце.