Ангел с часовников механизъм

Джем поклати глава.

— И какво мислиш, че ще ти даде? А какво ти е дал, за да предадеш сестра си? Трийсет сребърника?

Лицето на Нат се изкриви. За миг на Джем му се стори, че може да види какво наистина се крие под красивата маска — нещо зло и отвратително, което почти го накара да отстъпи назад и да повърне.

— Онова нещо не е моя сестра.

— Наистина е трудно да се повярва — каза Джем, без да си прави труда да крие презрението в гласа си, — че ти и Теса имате каквото и да било общо, дори капка кръв. Тя е толкова по-прекрасна от теб.

Очите на Натаниъл се присвиха.

— Тя не е моя грижа. Принадлежи на Мортмейн.

— Виж, не знам какво ти е обещал Мортмейн — каза Джем, — но ти гарантирам, че ако нараниш Джесамин или Софи и отнесеш Пиксиса извън територията на Института, Клейвът ще тръгне по петите ти. Ще те намерят. И ще те убият.

Натаниъл бавно поклати глава.

— Все още не разбираш, никой от нефилимите не разбира. Вие можете най-много да ми подарите живота. Но Магистърът ми обещава вечен живот. — Той се обърна към механичното създание от лявата си страна, това, което не държеше Пиксиса. — Убий го — нареди той.

Автоматонът се спусна към Джем. Беше по-бърз от съществата, с които се беше сблъскал на моста „Блекфрайърс“. Едва успя да отключи острието в края на бастуна си и да го вдигне, преди нещото да връхлети върху него. Създанието изскърца като спирачка на влак, когато Джем заби острието право в гърдите му, разкъсвайки метала. Създанието се олюля, изпускайки фойерверк от искри.

Нат, върху когото се посипаха, извика и отстъпи назад, тупайки пламъчетата, прогарящи дупки в дрехите му. Джем използва тази възможност, за да изкачи две стъпала и да удари Нат в гърба, поваляйки го на колене. Нат се обърна към своя механичен защитник, но съществото се клатушкаше по стъпалата, а от гърдите му продължаваха да хвърчат искри. Бе очевидно, че Джем е повредил някой от главните му механизми. Автоматонът, който държеше Пиксиса, стоеше неподвижен като статуя. Нат определено не бе сред приоритетите му.

— Пуснете ги! — кресна Нат на механичните същества, които държаха Софи и Джесамин. — Убийте ловеца! Убийте го, не чувате ли?

Освободени, Джесамин и Софи паднаха на земята стенейки. Облекчението на Джем обаче не трая дълго, тъй като двойката автоматони се насочи към него с невероятна скорост. Той замахна да посече единия с бастуна си. Нещото отскочи назад, а другият вдигна ръка, която всъщност представляваше просто парче метал, чиито краища бяха назъбени като трион…

Зад Джем някой извика. Покрай него профуча Хенри, въртейки огромен двуостър меч. Той замахна и отсече ръката на автоматона, която хвръкна настрани. Тя падна на земята, изпускайки искри, след което избухна в пламъци.