Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— А вечерта, когато бе убит Боби?
— Реми напуска болницата около десет. Подава сигнал на Хари, който чака на паркинга, вероятно облечен с бяла престилка. Той е юридически съветник на болницата. Знае кога застъпва нощната смяна. Влиза, измества камерата, инжектира отровата, подхвърля фалшивите улики и си тръгва.
— Но присъствието на Реми хвърля подозренията върху нея. Защо са избрали този начин? Защо Реми изобщо е била там?
— Точно затова са подхвърлили улика срещу серийния убиец. Проверих — Реми е била богата и без завещанието на Боби. Значи парите не са мотив. А ако Реми е там, хората ще си помислят, че нарочно е набедена. Може отначало да я подозират, но след време ще почнат да разсъждават като теб: ако беше тя, нямаше и да припари до стаята точно преди да умре Батъл.
— И какво щяха да правят после? Да изчакат малко и да се оженят?
— Не. Подозирам, че след известно време Реми щеше да напусне града. По-късно и Хари щеше да замине. Следваща спирка, да речем, частно островче в Гърция.
Мишел въздъхна дълбоко.
— И какво ще правим сега?
— Ще вечеряме с Реми и Хари.
— Какво! Шегуваш ли се?
— Не, канени сме на вечеря у Хари. — Кинг се приведе напред. — Мишел, те допуснаха грешка, дребна, но пагубна. С помощта на едно малко устройство, което купих във Вашингтон, вече притежавам необходимото доказателство.
— Тод и Бейли знаят ли?
— Не, само ние. Никога няма да одобря извършеното от Хари и Реми, но те заслужават всичко да се уреди колкото е възможно по-дискретно.
— Кога? — попита Мишел.
— Утре вечер в седем. Хари е извън града до утре следобед. Ще бъдем само четиримата. Щом разберат, че знаем истината и разполагаме с доказателства, не се съмнявам, че ще признаят и ще дойдат с нас без съпротива. Тогава ще ги предадем на Тод.
— Имам лошо предчувствие, Шон. Много лошо.
— Мислиш ли, че на мен ми харесва? Хари беше съдия във Върховния съд на Вирджиния, приятели сме от години.
— Знам, но…
— Колкото и да ти харесва Хари, трябва да овладееш чувствата си. В много отношения Боби Батъл беше ужасен човек. Освен това научих, че вероятно е страдал от хронично заболяване, което може да е предал на Реми.
— Боже мой!
— Но въпреки всичко — продължи Кинг — той не заслужаваше да бъде убит. — Погледна я и тихо добави: — Ето, казах ти всичко, което знам. — Кратко мълчание. — С мен ли си, Мишел?
— С теб съм — тихо отвърна тя.
86
Кинг бе помолил Хари да даде свободна вечер на Калпурния, за да може лично да сготви вечерята.
— Имаш разкошна кухня, Хари — каза Кинг, докато двамата с Мишел подреждаха масата. — Благодаря ти, че ми позволи да дойда по-рано, за да подготвя всичко.
Хари погледна изисканата вечеря.
— Всъщност, Шон, от цялата уговорка аз май спечелих повече.
Хари беше облякъл един от най-хубавите си костюми, макар че на места му стоеше малко стегнато.
— Теглото ми си е все същото от четирийсет години насам — обясни шеговито той. — Само разположението му се е изместило.
— Да, така е — потвърди Реми, която също бе облечена много елегантно. Тя и Хари седяха един до друг срещу Шон и Мишел в голямата трапезария.
— Само дано да се приберете с по-малко произшествия, отколкото след миналата вечеря при мен.
— О, смятам, че сегашната вечер може да ни предложи уникално интересни моменти — отговори уклончиво Кинг и започна да сервира храната. Междувременно Мишел гледаше разсеяно настрани.
— Мишел, скъпа, какво ти е? — попита Хари.
Тя бързо се извърна към него.
— Нищо, просто не съм в най-добрата си форма. Може би пролетен вирус.
Вечерята мина без произшествия. Приключиха с десерта и се преместиха в библиотеката за кафето. Нощта бе захладняла и огънят грееше приятно. Кинг отиде до грамадния параван от дърво и инкрустации, поставен диагонално в ъгъла.
— Чудесна вещ — каза той.
— От осемнайсети век — отвърна Хари. — Изработен е ръчно тук, в къщата.
Кинг застана пред камината. Озърна се нервно към Мишел, после каза:
— Боя се, че тази вечер прибягнах до малка измама.
Хари и Реми престанаха да си бъбрят и изненадано вдигнаха погледи.
— Какво? — възкликна Реми.
— Тази вечеря имаше и по-сериозна цел.
Хари остави кафето си и погледна първо Реми, после Мишел, която седеше с наведена глава, пъхнала ръка в джоба на сакото си.