Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— Споменавал ли си го някога пред Реми?
— Не е моя работа, а и нямах сигурни доказателства. Струваше ми се, че тя подозира нещо нередно — бързо добави лекарят.
— Но са родили Савана.
— Пеницилинът е много ефективен срещу болестта. А няма съмнение, че Савана е напълно здрава.
— Ако Боби е бил болен, откога би могъл да носи причинителя в себе си?
— От десетилетия. Това е хронична болест. Остане ли без лечение, тя постепенно се развива в тялото.
— Значи може да се е заразил след раждането на Савана?
— Или преди това. В последния стадий болестта не се предава по полов път, тъй че дори да е бил болен при зачеването на Савана, не би имало заплаха за зародиша.
— Реми обаче може да се е заразила.
— Не познавам нейния лекар, но тя със сигурност би потърсила лечение.
Кинг поговори с лекаря още няколко минути, после му благодари и си тръгна.
Оставаше му още една спирка. Предварително се обади по телефона, за да е сигурен, че магазинът работи. Два часа по-късно остави колата в един гараж в центъра на Вашингтон. След няколко минути влезе в много специален магазин, където поведе дълъг разговор с един от служителите.
— Ще свърши ли работа? — попита Кинг, разглеждайки прибора, който бе получил в отговор на молбата си.
— Без съмнение.
Широко усмихнат, Кинг потегли обратно към шлепа си. Както знаеше от дългогодишен опит, информацията бе велика сила.
Тъкмо влизаше в каютата, когато чу стъпки отвън. Надникна през прозореца и видя Мишел бързо да крачи към кея.
Излезе навън, а тя изтича насреща му.
— Търсих те навсякъде — каза Мишел.
— Какво има?
— Смятат, че са открили убиеца.
Кинг зяпна от смайване.
— Какво? Кой?
— Ела, имам много да ти разказвам.
Двамата изтичаха към нейната тойота.
84
— И момченцето е сигурно, че е видяло баща си? — попита за трети път Кинг.
Бяха в полицейския участък и обсъждаха снощните събития в дома на семейство Робинсън.
— Така твърди — отвърна Уилямс. — Не виждам защо му е да ни лъже.
— Но то казва, че стояло на най-горното стъпало и гледало надолу към тъмното.
— Баща му отговорил. Знаел неговото име и името на брат му, знаел за бебето горе и дори как се казва плюшеното мече на Томи. Кой друг би могъл да е?
Кинг мълчаливо се облегна и почна да върти химикалката между пръстите си.
Уилямс продължи:
— В неговата къща открихме всички предмети, взети от първите пет жертви.
— Има ли отпечатъци по тях? — бързо попита Кинг.
— Нито един. Но това не ме изненадва. На местопрестъпленията също не намерихме отпечатъци.
— Много хитро от негова страна — да остави в дома си всички улики.
— Не, имахме адски късмет, че случайно се натъкнахме на тях. Моят помощник ги откри само защото капакът на едната от тръбите бил завинтен накриво. Забелязал го, докато оглеждал в мазето откъде може да се е вмъкнал убиецът.
— А какво казва Робинсън?
— Напуснал дома си към полунощ и вече бил на половината път за Вашингтон, когато получил обаждането.
— Никъде ли не е спирал?
— Никъде. Наистина е имал обаждане от мобилния телефон на жена си. Проверихме. Но би могъл и от къщата да регистрира обаждането.
— И все пак пристигна около час след като вие дойдохте на местопрестъплението — упорито възрази Кинг.
— Значи е обикалял в кръг, за да си осигури алиби. И всъщност не изглеждаше чак толкова изненадан, че жена му е мъртва. Взе децата и отиде при роднини.
— А мотивът му да убие толкова много хора?
— Той е сериен убиец, прикрит под маската на грижовен баща. Няма да бъде първият. Избирал е жертвите си и ги е унищожавал.
— А какво ще кажеш за връзката между Дийвър, Кани и Батъл?
— Съвпадение или просто грешка в разсъжденията.
— Имаш ли и теория защо е убил жена си? — не отстъпваше Кинг.
— Може би е почнала да го подозира — предположи Бейли. — Тъй като подозренията ставали твърде опасни, трябвало е да я премахне и да хвърли вината върху тайнствения сериен убиец. Той често пътува сам нощем — идеално за целите му. В момента проучваме къде е бил по времето на всяко убийство. Поел е сериозен риск, извършвайки престъплението в собствения си дом. Но може би е смятал, че няма избор. Ако детето не го беше видяло, изобщо нямаше да се досетим.