Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
Някои от вас питат — ами ъплоуд? Така де, и без това съществувам предимно в киберпространството. Защо просто не изоставя съсипаното си тяло и да измина останалия път — да пренеса цялото си съзнание в Мрежата? Да стана едно с онлайн аватарите си! Тази идея винаги е била 99 процента фантастика и 1 процент наука… докато Маргарита Десилва и последователите й не започнаха да твърдят, че всеки ще може да направи като нейния плъх Порфирио и да вирее на воля във виртуални светове, много по-огромни от всичко „реално“.
А сега се появиха и извънземните от Артефакта, които като че ли доказват, че тя е права. Ако изберем да се включим в междузвездната федерация, ще ни покажат ли те как да се прехвърляме в кристални светове, както са направили със самите себе си?
Има ли някакъв начин да се каже дали подобно нещо си заслужава?
Разбира се, за човек като мен има и други възможности. Някои от вас казват, че всички проблеми ще бъдат решени, когато му дойде времето. Е, може би след сто години ще бъдат в състояние да ме оправят? Да ремонтират горкото ми тяло и то отново да стане младо и жизнено? И дали този шанс си заслужава рискованото пътуване във времето?
На повечето места е незаконно да замразиш жив човек. Крионните компании трябва да чакат и да се втурнат да те замразяват веднага щом докторите те обявят за законно мъртъв. Аз обаче получих предложения от богати почитатели (не, няма да ви кажа имената им), които предлагат да платят преместването ми в Сан Себастиан, Пулупау, Фридмания или Свободната земя на Ранд, чиито закони не си играят с подобни дребни детайли. Така де, нали сега съм героиня и историческа фигура! Нима в някакво изпълнено с чудеса бъдеще няма да поискат да размразят замразения ми труп?
Ето каква реклама ми изпрати един истински вярващ: „Дългосрочните планове на криониката ни позволяват да гледаме на предстоящата мозъчна смърт не като на солипсистко заличаване на света, а като на дълъг сън преди много важна хирургическа операция.“
Хм, да поспя. А може би и да сънувам? Това може да се окаже сериозна пречка.
И още по-лошо — ами ако религиозните хора като родителите ми се окажат прави? Ако смъртта е освобождаване на духа? Врата, водеща към нещо отвъд? Дали криогенният сън няма просто да спре и да отхвърли онова, което може да се окаже награда за душата? И да я смени с ледена нордическа версия на ада?
Никой да не се хили насмешливо, преди да се озове в моето положение. Във ваните с желе няма много чисти атеисти.