Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
Предната нощ се бе взирал в съзвездията, които някога го очароваха, а сега проклинаше звездите, които бяха предначертали пътищата им да се разминат в момент, който би могъл да донесе изкупление и на двамата. „Бих могъл да я направя щастлива“, мислеше си той. Дали непознатият й съпруг е в състояние да каже същото? Или може би някаква себична част дълбоко в него искаше да изкупи и намали собственото му усещане за вина, като стане неин спасител.
Това неприятно откровение го бе довело до окончателното му решение да смени поста си с този на Емет и през следващите няколко дни да стои далеч от нея.
Вече не се тревожеше за миналото й. А от факта, че бе избягала от това минало.
- Началникът на смяната бил още в каютата си в единайсет без десет сутринта. Трябваше да чуете капитана: „Ти си достоен да бъдеш началник смяна толкова, колкото и някое от проклетите момичета на борда“. Знаете къде е бил той, нали? Началникът на охраната смята, че е бил в лазарета с американката. Да проучват... лечебните свойства на алкохола.
Наоколо избухна смях. Той се загледа в лика на краля, който гордо заемаше почетно място на стената, после седна до Джоунс, готов да се изниже от каюткомпанията. Бе получил телеграма четири дни, след като бе пратил своята. В нея пишеше само: „Благодаря!“, Удивителният знак и чувствата, които издаваше, го накараха да потръпне.
Неочаквано кучето започна да вие, когато Маргарет отвори вратата. Тя бързо запуши муцунката на Мод Гон с ръце и залитна към леглото си, шепнейки умолително:
- Шшшт! Тихо, Моди! Тихо вече!.....Кучето излая два пъти и Маргарет изпита желание да го удари. - Млъкни! - скара му се тя, вперила очи във вратата. - Хайде, ела, успокой се вече! - утешаваше го, докато кучето се въртеше неспокойно в кръг на леглото.
Маргарет погледна часовника си, чудейки се кога ще може да го изведе на разходка. Също като с Джо младши, мислеше си тя, затвореното пространство почваше да им тежи на всички.
- Хайде - нежно му каза тя. - Не остава много, наистина.
Едва тогава осъзна, че не е сама в стаята.
Ейвис лежеше неподвижно на леглото си, с лице към стената, свила колене до корема си.
Маргарет я загледа, докато кучето скочи и вяло започна да драска по вратата. Вече четвърти ден, пресметна тя, Ейвис лежеше все така. В случаите, когато ставаше, за да се нахрани, само чоплеше храната в чинията си и после се извиняваше и си тръгваше. Морска болест, отвръщаше на всички въпроси. Но дори нямаше вълни.
Маргарет пристъпи напред и се наведе над свитата фигура в леглото, сякаш можеше да разчете нещо по лицето й. Веднъж го бе направила, докато си мислеше, че Ейвис спи, а после шокирано се дръпна, когато забеляза очите й широко отворени. Чудеше се дали да не поговори с Франсис: може би Ейвис имаше някакво заболяване. Но предвид лошите чувства между двете, не смяташе, че би било честно спрямо която и да било от тях.
Освен това Франсис рядко беше тук вече. По необясними причини бе започнала да помага в лазарета, след като доктор Даксбъри с радост се бе нагърбил с отговорността да организира финала на конкурса „Кралица на „Виктория“. Иначе изчезваше за няколко часа на ден, без да обяснява къде ходи. Маргарет си казваше, че трябва да се радва, че я вижда толкова щастлива, но й липсваше компанията й. Сама й оставаше твърде много време за мислене. А това, както обичаше да казва баща й, никога не води до добро.
- Ейвис? - прошепна тя. - Будна ли си?
Момичето не отговори, докато не я попита втори път.
- Да - тихо каза Ейвис.
Маргарет стоеше неловко в средата на малката стая, забравила за момент безформеното си тяло, докато се мъчеше да измисли какво да направи.
- Мога ли... да ти донеса нещо?
- Не.
Тишината отново я обгърна. Майка й би знаела как да реагира, помисли си тя. Щеше да иде право при Ейвис, да я прегърне и с онзи уверен майчински тон да попита: „Хайде, казвай, какво има?“. И пред лицето на подобна решителност Ейвис щеше да си признае тревогите, здравословните проблеми или тъгата по дома, или каквото там я мъчеше.
Само че майка й не беше тук. А Маргарет по-скоро би закарала с гребане този кораб до Англия, отколкото да прегърне просто така Ейвис.
- Мога да ти донеса чаша чай - предложи тя.
Ейвис не каза нищо.
Маргарет остана в леглото си почти час; четеше, защото не можеше да остави нито Ейвис, нито кучето, за което се притесняваше, че ще вдигне шум.
Навън леката промяна в движението на кораба й подсказа за навлизането им в по-хладни и бурни води. Сега, след седмици на борда, бяха свикнали с вибрациите на „Виктория“, с постоянното боботене на двигателите, можеха да игнорират дори неспирните съобщения по радиоуредбата, които се повтаряха на всеки четвърт час.