Московски вирус
- Автор: Ладлэм Роберт, Ларкин Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Московски вирус». Краткое содержание книги:
— Кротко стой, подполковник — хладно се обади Брант отпред, — иначе ще ти пусна един в черепа.
Смит въздъхна и вдигна очи. Сивоокият се бе извърнал и го гледаше право в очите, а в ръката си държеше насочен в главата му пистолет.
Джипът изведнъж влезе в завоя, по-рано, отколкото Смит бе очаквал, съдейки по шума на двигателя, а мощните му фарове заляха околните гори с потоци светлина. Движеше се стремително, лъчите заиграха по колите и околните дървета, за миг заслепиха американците. Хората на Брант откриха огън едновременно, оръжията им затракаха — всички на автоматична стрелба. Вдигна се невъобразим шум, автоматите мощно запяха смъртоносна песен, раздирайки замръзналата тишина. Куршумите им зачаткаха по летящия джип, засипаха го с оловна градушка, пробиха десетки дупки в ламарините и шасито, встрани се разлетяха парчета откъсната тенекия, стъкло и пластмаса. Предното стъкло се пръсна на хиляди дребни парченца, ударено отблизо от вероятно няколко десетки деветмилиметрови куршуми.
Без да спира, надупченият като решето джип се завъртя тромаво и излезе от шосето, политайки неуправляемо надолу по обраслия с дървета склон. Заудря се поред в стволовете им по пътя си почти със същата скорост и се блъсна в дебела бреза. Чу се мощно пращене, автомобилът се преобърна и застана странично, спирайки се току на ръба на урва. Сетне бавно се превъртя и падна надолу. Чу се трясък, вероятно се бе закачил в скалите по пътя си. Бледият лъч на единия фар примига болезнено и немощно няколко пъти, сетне бавно избледня и изгасна. Настъпи абсолютен мрак, гробовна тишина.
Смит и Фиона размениха ужасени погледи в тъмната кабина на форда. Нямаше никаква надежда Киров да е оцелял в тази смъртоносна засада и последвалата катастрофа.
Брант гледаше американците, които тъжно сведоха глави, а пистолетът в ръката му все така сочеше към Джон. Сетне взе микрофона и заговори:
— Фадеев? Говори Брант. Тук свършихме. Качвай се в колата и идвай на хълма. Ще провериш разбития джип и ще вземеш всички документи, които намериш в него и в мъртвия шофьор. Гледай да установиш самоличността му. Разбрано?
— Разбрано — отвърна равно безизразен глас.
— Свършиш ли, докладвай в Москва, в централата. Ние отиваме в манастира.
След това сивоокият изслуша краткия отговор на снайпериста, изключи радиостанцията и отново погледна към Смит и Фиона.
— Е, вечна му памет на вашия приятел — сви рамене той и се усмихна студено. — Значи вече можем да започваме нашия разговор… от вас зависи дали той ще бъде болезнен процес… но ще трябва да уточним кои са вашите работодатели и какво сте им предали досега…
Част четвърта
Глава трийсет и шеста
Баку, Азербайджан
Километри наред по крайбрежието на Каспийско море се простират широките булеварди и по-тесните улици на Баку — най-големия и най-модерния град в Кавказкия регион. И макар че във финансирането на новите му петролни и газови начинания се изливат милиарди долари и евро, Баку все повече се превръща в град на поразителни контрасти. Той безспорно е процъфтяващ център на двайсет и първия век с бляскави небостъргачи от стомана и стъкло, а в същото време е и древна столица с грандиозни палати, джамии и множество пазари, разположени сред същински лабиринти от калдъръмени улички.
На хълма току пред стените на стария град се издига грозна бетонна постройка, където се помещават президентството, неговият титуляр и административният му апарат. По околните улички патрулират смръщени азербайджански войници. Те не разрешават да се спира в този район и ревностно следят движението на любопитните туристи и множеството бизнесмени от различните чужди петролни компании, обичайно насочили се към недалечната сграда на Филхармонията и различните музеи с произведения на изкуството.
Някъде дълбоко в търбуха на голямата президентска сграда от централния асансьор излезе служител от домакинството. Буташе голяма и тежка количка, натоварена с множество покрити блюда. В момента вървеше извънредно заседание на Републиканския съвет на отбраната, свикано поради опасения във връзка със струпването на руски войски в съседен Дагестан. И тъй като времето бе много напреднало, генералите и министрите си бяха поръчали вечеря от президентската кухня.