Специална група „Блу“
- Автор: Марчинко Ричард, Вайсман Джон
- Серия: Свирепия #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Специална група „Блу“». Краткое содержание книги:
Това беше bonne nouvelle130 и mauvaise nouvelle131. Bonne беше, защото, като знам какво знаех за Л. К. Строхаус, то вероятно телефоните му ще са от най-модерните. И е много по-лесно да се будалкаш с телефони, пълни с компютърни чипове и транзистори, отколкото да го начукваш на старомодните, пълни с телени бобини двукилограмови черни като абанос бакелитови телефони с шайби, с които съм израснал. Онези телефони можеха да се ремонтират с дъвка и тел за бали. А когато тези, новите, се повредят, просто ги изхвърляш. Старите телефони с шайба можеха да издържат директно попадение на светкавица. Новите телефони не могат да поемат голям токов удар. По дяволите, те не могат да поемат и малък скок в напрежението. Ние трябваше просто да изпратим токов удар по линията и щяхме да взривим всеки приемник.
Лесно, нали? Е… не е точно като обикновените ежедневни нищожни неща, попова лъжичко. Взривяването означава приближаване до клемната кутия — мястото, където телефонните линии от надземни стават подземни. Тази кутия се намираше на петдесет метра от електрифицираната ограда и беше на съвсем видно място (макар и на сто метра) от порталната кабина. Което означаваше, че по някакъв начин трябваше да се доближим до оградата, без да привличаме внимание върху себе си. Оперативната фраза за такива случаи, приятели, е „привличаме внимание върху себе си“. Както вече отбелязахме, охраната в ранчо „Голяма работа“ се състоеше от ефективно действащи задници и трябваше да сме изобретателни. И трябваше да сме изобретателни бързо. Вече изтичаше 131-вият час.
Първият проблем беше създаването на токов удар. Ударът трябваше да се въведе в линиите след излизането им от съединителната кутия към къщата. Това беше необходимо, защото, след като кабелите преминат от стълба през кутията, телефонната компания няма да може да разбере дали проблемът е в заровените кабели, в инсталацията на самата хасиенда или в телефоните. Щеше да се наложи да дойдат и да проверят на място.
Ето ви малко ненужна информация. Телефонните линии пренасят товар с напрежение от шест до седем волта.
Казвате, че искате да разберете какво означава това на английски език? Това означава, че 65-амперовият дванадесетволтов акумулатор в нашата кола — най-удобното нещо, с което разполагахме за създаването на токовия удар, — нямаше да ни свърши работа. Можехме да вземем генератор, но да го мъкнем до съединителната кутия, да го пуснем, да го… е, схващате идеята.
Уондър измисли най-практичното решение. Алтернаторът на колата можеше да генерира скок до 60 ампера. Ако прокараме кабел от алтернатора, използваме щипки, пробием телефонните кабели и подадем ток по линиите, скокът от нашия алтернатор щеше да изпържи всяка телефонна линия, до която се докосне щипката. Така остана само малкият проблем да докараме колата достатъчно близо, да прокараме няколко метрови кабели, да ги свържем към линията, да форсираме двигателя и да изпържим телефоните, да снемем кабела и да напуснем сцената в южна посока (и нека всички повторим тази мантра заедно, а), без да привличаме внимание върху себе си.
Но точно това щяхме да привлечем. Нямаше начин да повредим линията, без да използваме колата. И нямаше начин да използваме колата, без да привлечем… l’attention, както казват французите. О, да, можехме да елиминираме охраната на портала, но не бяхме дошли тук да си играем, а да работим.
Събрахме се на размисъл над мексиканска храна и кани с бира „Куърс“. Погледнах часовника на лявата си китка. Оставаха сто и двадесет часа — малко повече от пет дни до Страшния съд.
20.
124-ти час. Проклетото решение е стояло през цялото време пред моя три пъти чупен нос — аз просто не го бях забелязал. „То“ представляваше един куфар с размери шестдесет и пет сантиметра ширина, петдесет сантиметра дебелина и седемнадесет сантиметра височина. Тежеше двадесет и един килограма. Това беше приемо-предавателят за сателитна комуникация, който бяхме донесли със себе си от „ПП-22“.
Питате какво, по дяволите, говоря, нали? Е, приятели, става дума за следното: помните ли, като ви казах, че новите телефони се влияят от токови удари? Помните? Добре. В такъв случай е редно да знаете също, че един от най-динамичните видове токов удар, който може да произведе човек, е пулсиращият, високочестотен, колебаещ се и осцилиращ сигнал, придружаващ кодиран материал по телефона.
Изпращали ли сте някога по факса или опитвали ли сте да получавате факс от сигурен — т.е. способен да кодира — факс с апарат, който не е направен за изпращане на кодирани сигнали? Ако сте го правили и сте гледали как реагира машината ви, то знаете за какво говоря.
130
Добра новина (фр.). — Б.пр.
131
Лоша новина (фр.). — Б.пр.