Звярът
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черният кинджал #14
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-220-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Звярът». Краткое содержание книги:
„Красотата на тази история направо ме зашемети… „Звярът“ ме накара да се почувствам сякаш съм се прибрала у дома. Всичко е както трябва да бъде и още по-хубаво, отколкото си го спомням. Притежава всичко, което искам от един любовен роман — душа и възпламеняваща страст. Книгата е великолепна и е една от най-затрогващите истории, които съм чела от дълго време насам. Наистина добре свършена работа.“ Гилти Плежърс Бук Ривюс
— Мисля, че даваха същия филм, когато заспах? — попита тя лениво, посочвайки към екрана.
— Всъщност, това беше преди три филма. — Рейдж я погали по бузата. — Този е друг, не се чувствай гадно. Ужасно си приличат. Ще ме оставиш ли да те отнеса горе?
— И сама мога да се кача.
— Знам. — Той остави щеката настрани и й подаде ръка. — Въпросът е, ще ми попречиш ли да те вдигна?
Тя се усмихна.
— Не.
Рейдж я притегли към себе си и в следващия миг тя вече беше в силните му ръце, а той си проправяше път между масите за билярд. Когато излязоха във фоайето, тя се прозя и се намести удобно за пътуването.
— Прекалено си добър с мен — промълви.
— Дори не и наполовина на това, което заслужаваш.
На втория етаж той спря пред вратата на спалнята им и Мери се протегна и отвори. Без никакво усилие, той я отнесе до леглото и я положи върху нейната половина.
— Можеш ли да ми измиеш зъбите? — попита тя. — Това е истинският въпрос.
— Имаш го.
Той се извърна и тя се засмя.
— Беше реторичен въпрос.
— Щях да ти донеса четката за зъби и чаша вода. — Той сложи ръце на хълбоците си и се вгледа в нея. — Освен ако не си твърдо решена да се добереш до умивалника?
Човече, беше невероятно изглеждащ мъжки екземпляр, помисли си Мери, измервайки с поглед огромните му рамене и издутите мускули на ръцете, плоския корем и тесния таз, дългите, мощни крака. И разбира се, русата коса, ярките синьо-зелени очи, костната структура на лицето, излязла сякаш изпод четката на гениален художник, а не нещо, което просто се беше родило на този свят.
— Мери?
— Просто се любувам на гледката.
— О? — Той се завъртя и й показа дупето си. — Харесва ли ти?
— И още как. Какво ще кажеш да свалиш тази риза?
Той я погледна през рамо и присви очи.
— Ти да не би да ме сваляш?
— Ами да, май точно това правя.
Рейдж се обърна към нея, улови ръба на впития си потник и изръмжа.
— Първо ме помоли.
— Моооооооооооля те…
Храааааас. И ето че голите му гърди лъснаха пред нея, всичката тази мускулатура хвърляше сенки под приглушената светлина от лампата върху бюрото.
Той плъзна ръка между краката си и улови коравата дължина, която сериозно издуваше кожените му панталони.
— Искаш ли да видиш още нещо? — провлече.
— Да — отвърна тя задъхано.
Пръстите му свалиха бавно панталона, измъчвайки я, докато разкриваше ерекцията си сантиметър по сантиметър.
На свой ред Мери пъхна ръка в панталона си и разтвори крака, докато Рейдж се галеше.
— Ела тук — повика го.
Рейдж се озова върху леглото и върху нея за частици от секундата и тя го притегли към себе си. Простена и обви крака около дупето му, а той се задвижи със сила, съединявайки ги, разтърсван от тласъци, все по-бързи и яростни, докато леглото не заскърца, възглавниците паднаха на пода, а завивката се усука под нея.
Тя се вкопчи в гърба му и усети как звярът се надига под ноктите й, сякаш искаше да излезе.
— Мери — каза Рейдж, заровил лице в шията й. — О, мамка му, Мери…
При звука на дрезгавия му глас оргазмът я връхлетя като мълния и насладата я накара да изкрещи, докато тазът му се блъскаше в нея отново и отново, а той еякулираше.
Когато най-сетне се отпуснаха отмалели, тя го помилва по гърба, галейки звяра, който се надигна под допира й. И беше наистина странно — в мигове като този, колкото и безумно да изглеждаше, Мери имаше чувството, че тримата са заедно.
— Искаш ли да дойдеш да си вземеш душ с мен? — попита Рейдж, заровил лице в шията й. — Сещам се за някои забавни неща, които можем да направим с малко сапун.
— Нима? И какви са те?
— Чистотата е близо до божествеността… Нямаше ли такъв човешки израз?
Мери се прозя и се протегна, усещайки го все още в себе си.
— Имам идея. Ти започни, а аз ще дойда след малко.
— Съвършено.
След няколко дълги целувки, Рейдж излезе от нея и се изправи. Освободи се от панталона, смъкнат около глезените му и се отправи към банята чисто гол.
На това му се казваше гледка.
Беше като древногръцка статуя от плът и кръв.
Разнесе се шум от течаща вода и Мери долови миризмата на шампоана, който използваха, а после сапун… и балсам.
Тя събра сили, протегна се отново и стана от леглото. Докато стигне до банята, Рейдж вече беше отметнал глава назад и плакнеше косата си. Тя се съблече бързо и се присъедини към него и лъщящото му, възбудено тяло, проблясващо на светлината от огледалата.