Фатална жена

— Да.

Харди се върна до масата си и взе няколко листа.

— Британи, това са копия на документите от приемането ви в болницата „Св. Франсис“ — каза той и ѝ ги подаде. — Това вашият подпис ли е? В долния край на формуляра.

— Да.

Харди поиска документите да бъдат заведени като доказателство и отново се обърна към свидетелката:

— Бихте ли прочели записаното? Това е причината, която сте посочили за нараняванията си през онзи ден и сте се подписали.

Британи надали имаше нужда да поглежда листа, тъй като при подготовката бяха разигравали ситуацията.

— „Пациентът се е подхлъзнал и е паднал по лице, докато е тичал да хване автобус. Установени са множество контузии и натъртвания по главата, ръцете и краката.“

— С други думи, Британи, вие не сте казали истинската причина за нараняванията си на лекарите от спешното отделение, така ли е?

— Да, така е.

— Как се прибрахте у дома от болницата?

— Обадих се на майка ми. Бях без колата, понеже на работа обикновено ходя с автобус. Тя дойде и ме взе.

— А на нея какво казахте за нараняванията си?

— Същото каквото и на лекарите. Че съм паднала.

— Защо не ѝ казахте истината?

Британи издиша продължително.

— Не исках да замесвам никого в беля.

— Имате предвид, че не сте искали да замесвате Рик Джесъп в беля?

— Точно така.

— А защо?

— Не знам. Не мислех, че той беше лош човек. Не мислех, че го е направил нарочно. Просто превъртя. Не ме е удрял с юмруци или нещо такова. Не смятах, че ще се случи отново.

— Добре. А къде ви заведе майка ви след болницата?

— У тях. В нейния апартамент. Нейния и на баща ми.

— Там видяхте ли се е баща си?

— Да. По-късно същия ден.

— И на него ли разказахте историята за пред лекарите и майка ви?

— Да.

— По същите причини?

— Да.

— Британи, някога след това казвали ли сте на баща си, че г-н Джесъп ви е наранил?

— Не.

— Никога?

— Не. В смисъл не и докато Рик беше жив. Сега знае със сигурност.

— Разбира се. Благодаря ви.

Харди се обърна към заседателите, но не каза нито дума, тъй като това щеше да му навлече гнева на Гомес. Въпреки това с позата си успя да им предаде колко е доволен от отговорите на Британи. Беше я представил като независима и приятелски настроена млада жена, чиято първа инстинктивна реакция не е да избяга при родителите си, а точно обратната — да се справи със ситуацията и да им спести факта, че е пострадала.

Харди се върна до масата при Моузис, за да остави впечатлението да се затвърди. Отпи вода и отново застана пред скамейката на свидетеля.

— Британи — каза той меко, — събудили сте се в дома на г-н Джесъп и сте осъзнали, че той ви е изнасилил. Това се е случило в деня, преди да бъде убит. Тогава сте отишли с колата си до „Малката детелина“. Защо сте го направили?

— Не знам защо. Страхувах се, изпитвах ужас. Исках да изкажа мъката си, да поплача на нечие рамо, да споделя с някого какво ми се беше случило.