Фатална жена
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #14
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1734-5
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Фатална жена». Краткое содержание книги:
Ден по-късно Рик Джесъп е мъртъв, а Моузис Магуайър е основният заподозрян в разследването. Дизмъс Харди се заема със защитата на шурея си. Нещата се усложняват допълнително, тъй като Магуайър отново започва да пие.И ако влезе в затвора, може да се разприказва за стари тайни, които ще съсипят кариерата на Харди и на най-близките му приятели.
— Явно е ченге, както и подозирахме. Но другото, което е правил…
Глицки помълча и си пое дъх.
— Другото, което е правил, е да убива хора за пари.
Тони седеше с бутилка светла бира „Сиера Невада“ на дивана в малката дневна на Британи. Тя беше срещу него, вече по пижама, а около главата си беше омотала кърпа като тюрбан. На стъклената масичка имаше чаша бяло вино. От скритите тонколони се чуваше реге.
— Днес си тръгнах рано — каза той. — Дадох смените си до края на седмицата на Лин. Тя беше доволна, че ще има повече работа.
— Къде ще ходиш?
— Не съм сигурен, че ще ходя някъде. Но искат утре да съм в съда, а не знам колко време ще продължи. Реших, че ще е по-добре да съм свободен. Освен това исках да разбера как е минало днес при теб. Липсваше ми в бара.
— Известно време няма да ходя там. След сбиването онази нощ…
— Не, разбирам те. Не очаквам да идваш. Ако ти преча тук…
— Не, ни най-малко. Нали не ти пречи, че не се чувствам особено настроена за секс?
— Не.
— И ти няма да се чувстваш, ако ми видиш главата.
— На бас, че щях — усмихна ѝ се той. — Но няма нужда да проверяваме теорията. Всъщност ми харесваш с тюрбан. Но не съм дошъл заради него.
— Това е повече от ясно.
— Щом така казваш.
— А за какво си дошъл?
Той помълча и се вгледа в очите ѝ.
— Мисля, че заради теб. Просто заради теб.
— Сигурно си мислиш, че те размотавам.
— Мисля си, че си била изнасилена, ето това сигурно си мисля. Всеки, който не го разбира, не те заслужава.
— Добре, но минаха почти четири месеца.
Той се облегна на възглавниците.
— Е, ако се опитваш да се убедиш в нещо, няма да ме чуеш да се оплаквам. Но няма нужда, пораснал съм. Мога да изчакам нещо, което определено си струва.
— Може и да не си струва.
— Ще поема риска — каза той и отпи от бирата си. — Как мина днес?
— Доста неприятно беше. Все едно го преживях отново. Чичо ми се опита да облекчи положението, но нямаше особен късмет.
— Той е добър човек. Нищо че напоследък не ми е голям почитател.
— О, сигурна съм, че те харесва. Просто е потънал в работа. Претоварва се.
— Може би. Но ми се струва, че не ми вярва — добави Тони след кратка пауза.
— Защо да не ти вярва?
— Ами, например заради Бек. Това беше голяма издънка от моя страна, макар че така или иначе между нас нищо не беше станало. Просто тогава още не те бях срещнал.
— Няма нужда да се извиняваш. Разбирам. Аз съм толкова виновна, колкото и ти. Но смятам, че тя вече е преодоляла ситуацията. Бен е тъкмо за нея.
— Но все пак баща ѝ…
— Да — въздъхна тя. — Може би в крайна сметка имам известно желание за секс.
Тони беше напълно гол, а завивките се бяха увили около него. Лежеше по гръб на леглото на Британи с ръце под главата.
— Нали казах, че определено ще си струва.
Тя се беше свила до него с глава на гърдите му.
— Да, струваше си.
Боб Марли започна да пее „Раздвижи се“.
— Ще ти прозвучи странно — каза тя, — но се радвам, че изчакахме.
— Въобще не е странно. Моментът е бил сега. Харесвам тази песен.
— И аз.
— Три акорда и пет думи. Иди, че разбери.
— Знам.
Тя се надигна на лакът.
— Наистина ли нямаш нищо против косата ми?
— Нищо, ти просто нямаш коса. И ми харесва. Ако имаше коса, също щеше да ми харесва. Ако беше с дебела кожа или с козина…
Тя се разсмя и запуши устата му с ръце.
— Добре, добре. Разбрах.
Британи отново отпусна глава на гърдите му.
— Значи са те призовали за утре?
— Да.
— Това означава, че ще те питат дали съм ти казала.
— Знам, сетих се.
Тя замълча.
— Искаш ли да поговорим за това?
— Така мисля.
— Какво ще кажеш?
Тони не отговори в продължение на няколко вдишвания.
— Нали съм ти казвал, че съм бил ченге. Трябва да съм честен. За мен няма да е естествено да излъжа под клетва.
Думите му я накараха направо да застине.
— Исках да те питам нещо — продължи той.
— Какво?
— Дали баща ти наистина го е направил.
— Мислила съм поне хиляда пъти.
— И?
— Смятам, че да. Не се сещам за друго обяснение.
— Какво смяташ, че ще кажат заседателите?
— Не знам. Чичо ми твърди, че няма как да познаеш.
— А ако ти трябваше да предположиш?
— Ако бях съдебен заседател, щях да си помисля, че е виновен.
— А защо го е направил?
— Знаем защо.
— Смяташ, че заседателите също ще разберат?
— Няма как да не разберат.
— Въпреки това, което си казала днес?
— Да, така мисля.