Вратите на Рим [bg]

Сега имаше още една година да расте и да преуспява. Очите му леко се разшириха, докато четеше документа.

Карак забеляза това и каза:

— Виждаш, че сме включили повишението. Ще командваш петдесет души. Под началството на Леонид. Ще докладваш на неговия помощник Дарит. Предлагам да заемеш поста без предубеждения. Петдесет мъже не са осем — проблемите ще са нови за тебе, обучението за бой изисква сложни умения. Ще е трудна година, но мисля, че ще ти хареса.

— Благодаря. Това е голяма чест.

— Чест, която си си спечелил, младежо. Чух какво се е случило в лагера на синьокожите. Сведенията, които донесе, ни помогнаха да променим отношението си към тях. Кой знае, след няколко години може би дори ще търгуваме с това племе.

Карак явно се радваше, че носи добри новини на младия мъж. Рений ги гледаше одобрително.

„Това ще е моята година“, закле се Марк пред себе си, докато дочиташе документа до края — там пишеше колко унции масло и сол му е позволено да взема от складовете, какви средства му се отпускат за поправки на оръжията и така нататък. Новият пост включваше стотици неща, които трябваше да научи, и то бързо. Заплатата също беше значително по-висока. Той знаеше, че роднините на Юлий биха го подпомогнали, ако ги помоли, но мисълта да зависи от благодеяния, когато се върне в Рим, не му харесваше. Сега щеше да има възможност да спести нещичко и да разполага с достатъчно средства, когато тръгне да се връща в Рим.

Хрумна му нещо и той се обърна към Рений.

— Ще останеш ли в легиона?

Старият боец сви рамене и отпи от виното си.

— Може би. Хората тук ми харесват. Не забравяй, отдавна съм надхвърлил възрастта за пенсиониране. Карак трябва да манипулира цифрите за заплатите всеки път, когато праща доклади. Иска ми се обаче да видя какво е направил Сула в Рим. Пък и за разлика от тебе, аз не съм на договор.

Карак въздъхна.

— И на мене ми се иска да видя Рим. Четиринадесет години минаха, откакто дойдох тук, но като постъпвах на служба, си знаех, че ще е така.

Наля вино на всички и вдигна чашата си.

— Да пием за Рим и за идващата година.

Всички пиха.

Марк остави чашата си, взе перото, топна го в мастилницата и написа на документа цялото си име.

„Марк Брут“.

Карак стана и здраво стисна ръката му.

— Добро решение, Брут.