![Свидетел на огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/6/svidetel-na-ognya-bg-download.jpg)
Свидетел на огъня [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-218-2
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетел на огъня [bg]». Краткое содержание книги:
„Книгата е невероятно умело изградена. Напрежението и страхът растат, а ноктите, които гризете, стават все по-къси и по-къси“. „Афтонбладет“
Кеплер има пряка линия с най-тъмните кътчета от човешката душа“. „Тайм“
— Какво има? — пита я Юна.
Той отново си припомня, че Флура бе нарисувала Миранда с длани пред лицето, а тъмната кръв във формата на сърце до главата ѝ. Но тя не бе нарисувала кръвта с цел измама, а като човек, който е станал очевидец на нещо, само че вече не си спомня при какви обстоятелства.
Пред антикварния магазин „Карлен“ Флура бе говорила за призрака като за спомен. Опитала се бе да си припомни думите, изречени от привидението.
Тънки ивици светлина си пробиват път между слоевете тежки дъждовни облаци.
„Като спомен“, повтаря той и поглежда бледото лице на Флура.
Жълти есенни листа танцуват във въздуха и Юна внезапно проумява как се нарежда мозайката. Сякаш завесите се дръпват и през прозорците нахлува светлина. Знае, че е намерил ключа към решението на загадката.
— Това си ти — прошепва той и потръпва от собствените си думи.
Сега разбира, че Флура е свидетелят, за когото се твърди, че се намира в камбанарията.
Тя е свидетелят, но момичето, чието убийство е видяла, не е Миранда.
Друго момиче е.
Друго, но убито по абсолютно същия начин.
Момичето е друго, но убиецът е един и същ.
Прозрението е очевидно. Последва го остра мигрена. В продължение на една предълга секунда има усещането, че през главата му преминава куршум. Пипнешком търси опора, през мрака до слуха му достига разтревоженият глас на Флура. После болката отминава.
— Ти си видяла всичко — казва той.
— Тече ви кръв.
От носа му се стича малко кръв, Юна рови в джобовете си и намира една салфетка.
— Флура — казва той. — Ти си свидетелят, скрит в кулата…
— Но аз не съм видяла нищо.
Той притиска салфетката към носа си.
— Просто си го забравила.
— Но аз не съм била там, никога не съм била в „Биргитагорден“.
— Видяла си нещо друго…
— Не — прошепва Флура и поклаща глава.
— На колко години е призракът? — пита Юна.
— Миранда е може би на петнайсет години, когато я сънувам… но когато идва наяве, когато сякаш наистина стои в стаята, тогава е малко момиче.
— Колко малко?
— На пет години.
— Ти на колко години си, Флура?
Изпълва я страх, когато среща странно сивите му очи.
— На четирийсет — отговаря тя ниско.
Юна си мисли, че Флура е описала убийство, чийто свидетел е станала в детството си, но през цялото време е смятала, че говори за убийствата в „Биргитагорден“.
Уверен в правотата си, Юна изважда телефона си и се обажда на Аня. През тунела от години Флура внезапно е съзряла онова, което е било погребано в паметта ѝ. Заради това картините на спомена са били толкова смущаващи и разтърсващи.
— Аня — казва той още преди асистентката да е отговорила. — Пред компютъра ли си?
— Ти да не би да си на някое по-хубаво местенце? — пита го озадачено тя.
— Можеш ли да провериш дали в Делсбу се е случило нещо преди около трийсет и пет години?
— Нещо специално ли?
— Ще е намесено петгодишно момиче.
Докато Аня трака по клавиатурата, Юна вижда как Флура отива до църквата, поглажда с ръка фасадата, след което заобикаля оръжейницата. Той тръгва след нея, за да не я изгуби от поглед. Един таралеж се клатушка забързано между няколко надгробни камъка.
Отвъд алеята се вижда как комбайнът се движи по полето, обгърнат от облаци прах.
— Да — казва Аня, като диша през носа си. — Имало е смъртен случай… Преди трийсет и шест години е открито петгодишно момиче при църквата в Делсбу. Няма нищо повече. Полицията стигнала до заключението, че е било нещастен случай.
Юна вижда как Флура се обръща и го поглежда с тежък, странен поглед.
— Как се е казвал полицаят, който е провел разследването?
— Торкел Екхолм — отговаря Аня.
— Можеш ли да се опиташ да намериш адреса му?
161
Двайсет минути по-късно Юна паркира колата на тесен чакълест път. Двамата с Флура отварят желязна порта, продължават през китна овощна градина и стигат до червена дървена къща с бели ъгли и покрив с плочи от фиброцимент. Есенната зеленина гъмжи от жужащи насекоми. Небето е мръсножълто от насъбрал се дъжд и гръмотевици. Юна позвънява на звънеца и оглушително звънене оглася градината.
Чуват се тътрещи се крака, след което възрастен човек с плетен елек, тиранти и чехли отваря вратата.
— Торкел Екхолм? — пита Юна.
Мъжът се подпира на ролатор и ги поглежда с влажните си старчески очи. Зад голямото, набръчкано дясно ухо се подава слухово апаратче.
— Кой иска да знае? — казва той едва чуто.
— Юна Лина, инспектор от Националната полиция.