Бойни действия [bg]

— Не го приемайте лично — тихо му каза Насър.

— Не го приемам — отвърна той. — Имат си достатъчно грижи.

— Същото щеше да е даже да нямаха ранени — прошепна египтянинът. — Истински параноици са да не би някой да ги види.

— Съвсем естествено — рече Бикинг. — „Миста'аравим“ имат свои агенти в терористични организации като «Хамаз» и «Хизбула». Използват скривалища като тази къща, когато се наложи да действат в пълна секретност. Но ако ги видят тук, това ще им струва живота и — което за тях е още по-ужасно — ще изложат на опасност сигурността на Израел. Определено не са много радостни, че им се е наложило да се покажат, за да спасят група американци.

Докато разговаряха, шофьорът на камиона и тримата маскирани се изправиха. Ниският се обади по телефона, а другите прегърнаха жените. После излязоха от тъмната стая. Няколко секунди по-късно изскърца скоростен лост и камионът потегли на заден ход.

Една от жените продължи да се грижи за ранените. Другата се изправи и погледна новодошлите. Беше двайсет и пет — трийсетгодишна и около метър и шейсет на ръст. Кестенявата й коса бе вдигната на стегнат кок, а гъстите й вежди правеха кафявите й очи още по-тъмни. Имаше кръгло лице, пълни устни и матова кожа. Върху черната си рокля носеше окървавена престилка.

— Кой от вас е Худ? — попита тя.

Той вдигна ръка.

— Аз. Хората ви ще се оправят ли?

— Надяваме се — отвърна жената. — Повикахме лекар. Но колегата ви е прав. Те не се радват, че им се наложи да се покажат навън. Още по-неприятно им е, че двама от тях са ранени. Тяхното отсъствие и раните им няма да могат лесно да се скрият.

— Разбирам — отвърна Худ.

— Сега се намирате в моето кафе — обясни тя. — Бяхте докарани тук като риба. С други думи, не трябва да ви виждат извън тази стая. Когато затворим заведението, ще ви откараме в посолството. Не мога да отделя хора по-рано.

— Разбирам — повтори той.

— Междувременно — продължи жената, — помолиха щом пристигнете, да телефонирате на някой си господин Хърбърт. Ако нямате телефон, ще се наложи да ви намеря. Този разговор не трябва да влиза в сметката ни.

Бикинг бръкна в джоба си и извади клетъчния телефон.

— Чакайте да видя дали все още работи — каза и го отвори. Включи го, послуша за миг, после го подаде на Худ. — Произведен в Америка и направо като нов.

— Но не и секретен — отвърна той. — Обаче ще трябва да свърши работа.